Щастлив е Вятъра пустинен
и пак е палав и невинен!
Весел прелита от дюна на дюна
щастливата „стара муцуна”!
Намерил своето Пясъчно цвете
скрито на завет от ветровете
пазело то своя блясък
вмалък дворец от пясък!!!
Запял Вятъра нежна песен
отново влюбен и унесен!!!
Слушали с усмивка на уста
на влюбения Вятър песента
всички хора по Земята,
и животните в гората,
и птиците в полето,
и рибите в морето...
Притихна цялата Вселена
от песента опиянена!!!!