автор: sav11

За всички които не се вживяват в роля на ментори и критици
Поезията, рисуването, създаването на нузика и въобще на изкуство са действия водещи до продукт на даден човек, който е изразил определено състояние на душата си чрез букви, краски, ноти, танци и т.н. Това е специфична вибрация и когато друго мислещо същетво чуе, види, разбере и най-вече усети тези вибрации и те предизвикат същото състояние и трепет които е изпитал този кийто ги е създал и това му харреса-значи имаме моментно или по-дълго съвпадение на емоционалните им състояния.
Не трябва един човек да казва на друг, че той не става за поет, художник, математик или нещо друго. Писано е-" Не съдете за да не бъдете съдени!"
Ако нещо ни харреса и можем да надскочим егото си, просто трябва да кажем, ако искаме, разбира се, -"Да, това е хубаво, браво." Ако искаме даже може да поздравим лично творвца, но не и да го плюем. Това, че ние не сме го усетили, не означава, че той е неспособен. Историята е пълна с примери в които цели комисии от"корифеи" са заклеймявали даден човек, че не го бива за нещо, а после той е ставал голям писател, художник, музикант или математик. И накрая за всички които ме разбраха и за онези които ще ме разберът след време, един скромен подарък-"малка златна тухличка" в стената на Вечността.

Хей поетчето

Хей поетчето
стига плачи.
Я ела край басейнчето и гърба попечи.
Кой ти слуша красивите думи?
само злато в ушите дрънчи!
Всички котки станаха, пуми
с ненаситни и алчни очи!!!!
Няма смисъл, защо да пищиш,
тук иизплашени, вече са всички!
И светът ще въртиме на шиш, за да трупаме нашите парички!!!!!!!!!!