Стоеше, сякаш я бяха ударили по главата! Не вярваше на ушите си...
... Вчера прочете обявата за работа. ,,Търси се продавачка! Без опит! Справка на тел...”
Веднага набра изписаният номер! До сега, където и да ходеше, искаха жена с опит– но тук... Обади се приятен женски глас. След две минутен разпит: на колко е години, къде живее, семейно положение и други такива , я поканиха на лична среща. Приготви се с голямо старание! Искаше да работи! Нищо, че щеше да е продавачка в хранителен магазин... нищо! Работа е! Пък и нямаше никакъв опит! Тъкмо се беше дипломирала и по цял ден четеше обяви за работа... каквато и да е!
Пристигна на посоченият адрес. Поогледа магазинчето: не е голямо, квартално магазинче... нищо особено! Отвори вратата и влезе. Зад тезгяха стоеше млада жена. Работеше пъргаво. Бързо обслужваше клиентите и говореше непрекъснато... сякаш познаваше всички. И те говореха, и се усмихваха, и излизаха доволни от магазина. Когато в един момент нямаше клиенти, тя се приближи до щанда и притеснено каза:
– Здравейте! Аз съм Ана, обадих се за работата...
– Ааа, ти ли си? Чакай малко!
Продавачката излезе от мястото си и отиде до вратата. Заключи и обърна табелата на ЗАТВОРЕНО.
– Ела вътре! Трябва да ти проведа инструктаж! – и поведе Ана към склада.– Слушай сега, моето момиче! Тук работа има много! Ще работим двете на две смени! Почивен ден –неделя! Но искам да ти кажа нещо от сега и да ме разбереш правилно! От клиент няма да крадиш никога! Няма да го,,удряш’’ в кантаря! Няма да го лъжеш и в сметките! Ще бъдеш любезна с всеки! Ще се усмихваш! И запомни: ще крадиш, но по честен начин! Само с чиста вода!
Ана не можеше да повярва на чутото! Не можеше даже да реагира, когато колежката продължи:
– Тук, каймата я карат насипна в касетки! На една касетка кайма ще наливаш два литра чиста вода и ще я омесваш хубаво! Като докарат замразени пилета– на всяко пиле ще инжектирваш 50 гр чиста вода и щe ги слагаш във фризера! Като отвориш нова тенекия сирене, изливаш от саламурата и доливаш чиста вода! Така то поема и става по- тежко! Ако ти завяхнат кренвиршите– ги топиш в една кофа пълна с чиста вода – найлоновите им обвивки се опъват и натежават! Ясно ли ти е? И пари ще има, и ти ще си спокойна, че не ,,удряш” в кантаря...
На другия ден Ана започна работа. Беше вежлива, усмихната, намираше общи приказки с клиентите и те я заобичаха. Доставяше им удоволствие да пазаруват от нея! Тя беше толкова лъчезарна! Е, понякога, някоя клиентка се оплакваше, че кюфтетата се свиват и че пръскат като ги пържи, друга пък намираше, че сиренето е много меко, но мърмореха по адрес на производителите и недоволстваха от качеството... Само тогава ,,старшата” колежка привикваше Ана и тихо я мъмреше:
- Пак си прекалила с водичката! Имай мяра бе момиче!