автор: dyx

Искам да опиша едно от онези съвпадения,които ни държат влага дни наред.Беше дъждовен ден.Цял след обяд четох ”Алхимика”-на Паулу Куелю.Книгата ме въодушеви.Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си.
Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време,но странно защо в този ден почувствах,че трябва да ида по-късно.Вечерях и отидох до тях.Здрачаваше се.Още със самото ми пристигане се заговорих с две момчета-от Пловдив и Асеновград.Разговорът потръгна доста добре.Заговорихме се за структурата на водата и изследванията в тази област.И така от дума на дума навлязохме в темите,които са ми присърце.Разказах му за „Алхимика”,казах му,че пиша книга,и че трябва да следваме страстта на сърцето.Сякаш самия Паулу Куелю беше влязъл мене и говореше за пътя на човека,който следва мечтите си.Едното от момчетата ме запита колко книги искам да издам.Отговорих му.То пък от своя стана посочи другото момче и ми сподели,че занимава с печатане на книги в едно пловдивско издателство,и че може да ми свърши работа ако искам.Онемях.Пак от ангелските съвпадения.На всичкото отгоре,момчето каза че е обикаляло цяла Европа-което е в съвпада с още една моя мечта-да пътешествам.Споделиха ми още доста неща и сякаш тези две момчета бяха една сбъдната молитва и огромен стимул за душата ми.Който е чел „Алхимикът” знае за какво става дума.За поличбите,които ни водят по пътя към мечтите ни.Как трябва да ги следваме,докато се вслушваме в сърцето си.
Поуката ми от тази среща-Съдбата започва да ни помага,когато сами си помогнем.Нейните намигвания ни изпълват с живот,когато ни се живее.Нищо не може да ни попречи да осъществим мечтите си,ако поддържаме своя устрем и се учим да си вярваме все повече и повече.