автор: sav11

След толкова години
пак сме в тази стая
от всеки атом шепнат стонове и страст.
Но ти мълчиш, а чувам как
душата ти ридае, за теб, за мен
и за изгубените дни.
За жалост нищо няма да се върне.
Обичахме се, любихме се до зори,
а после зъби, нокти, ругатни
жестока болка, мъка и сълзи.
Създадени сме да боли.
И колкото по-силно е горяла любовта ни
два пъти по-силно после ни горчи!