Всички ние се учиме
Ала някои-по-трудно
И насъскваме кучета
Към учителя в тъмното.
След години разбираме
И урока, и грешките
И сковани в безсилие
Палим в църквата свещите.
Почваме от началото
С неуверени стъпки
Да изграждаме цялото
И да търсиме пътя си.
На моменти избухваме
И почти се отказваме
Всички мостове-рухнали
Пътищата-отрязани.
Но тогава надеждата
Вдига ни на крилата си
Литваме, без да гледаме
Ставаме част от вятъра.
Някои казват-безсмислено
И се вкопчват във своето
Ние търсиме истина
Тя не носи спокойствие.
И когато се срещнеме
С хора зли и объркани
Си припомняме себе си.
Сеем вяра. Покълнва.
Дълго бдиме над вярата
Тя расте във душите им
Странна мисъл опарва ни -
Станали сме учители.