автор: Liliya

Хайде да си представим, без много уговорки защо точно или как пък така, че изведнъж от пъстрия свят изчезнат чашите.
Като казвам чаши, тука влизат значи дума, идея и самата си чаша като веществено създание на човешкия ум. Все едно никога чаши не е имало, а и никой не се е сещал, че може или трябва да има.


И? Нищо…Нищо, ама я да видим! Първи децата ще усетят последствията. „Чаша топло мляко” и „топло мляко” ще означават съвсем едно и също нещо и те ще се объркат. Как ще е топло млякото без чаша? Да оставим това, ами съществителното име? Като по команда учителки, родители и каки, щом обясняват съществително име, винаги дават за пример „стол, маса, чаша…” Без чаши ще се обезсмисли понятието за съществително име – и хайде, замина синтаксисът…Загуба голяма за граматиката!

Но това дотук ни най-малко не е плашещо, ако помислим за другите последици. Народна здравословна традиция, чашата ракия, лишена от чашата, окончателно губи чара си. Иди пий винаги от шишето и все ще ти викат, че си пияница и лакомник ниеден. Никой, мисля, не би понесъл едно такова постоянно отношение. От ракията – към кафето. Открай време хората обичат, след като си изпият кафето, да си обърнат чашата и да открехнат дантелените завески на бъдещето. Като няма чаши, и главата да си обърнат, нищо няма да открехнат. Така направо сами ще се лишат от бъдеще.

Без кафе и без ракия, дори без граматически правила, как и да е, живее се. Но как се живее без чаши, не мога да разбера. Решава например човек вода да си пийне…Добре, в какво да си я наточи? Ако си я сипва в леген или в паница, рано или късно ще му светне да си прави по-малки легени и паници, за да си ги поднася по-леко към устата. А това са си вече чаши. Уговорката беше – без чаши, без идея за чаша. Ако си я пие от шепата, то и тя ще играе ролята на чаша. Ако я лочи от локви , ще го хване я стомашно разстройство, я хепатит. Така се стига до единствения логичен изход – човекът трябва да си стои жаден. Тука и учителки, и родители, и каки ще ви кажат, че без вода живот няма. Клетките се спаружват, мозъкът пресъхва и забравя, че има задача да поддържа тялото живо. Тъй като това важи за всички хора, човечеството го отписваме. Флората и фауната – и те след него, та в нищото. Но липсата на чаши не спира дотук с набезите си. Като обезсмисля водата, тя кажи-речи, обезсмисля и сушата. Никое нещо не може да съществува без противоположното си. А дочуе ли отнякъде Големият взрив, че няма вода и суша, или поне че са обезсмислени, хич няма да се хаби да се взривява. Какво ще успее да сътвори той ново и различно от тях? Ще го обземе творческо безсилие…Нататък не ми се и мисли!

Ето каква беля стана от на пръв поглед незначителната чаша. Никак не вярвам, че някой е очаквал чак до там да загрубеят нещата. О, човешка неузряла мъдрост! Това може да ни подтикне към едно единствено разумно действие: да отидем в кухнята, почтително да свалим по една чаша от рафта и смирено да ѝ благодарим за хармоничния си живот. Знам, че ще има и несъгласни, бунтари, които ще откажат да вярват на прочетеното и да изпълнят заръката. Знам и затова ги моля: „Не рискувайте, мили мои, зачитайте чашите, че я ако се обидят и изчезнат?! Кой ще ви бере граха после?”