автор: valiordanov

Завесата се спуска,
а публиката плаче.
Живото изкуство
за всички много значи.
Актьорите са тихи,
унили, натъжени.
Горчилката отпили
и вече са ранени.
Това им бе последно.
От утре няма сцена.
Със техните надежди,
воюват бизнесмени.
От Симеон велики
легендата пулсира...
Сега витаят митове,
размахва се секира.
Министър чупи пръсти
пред кризисни проблеми.
Нима това е кръстът
на нашето съвремие?