автор: danirojari

Малий, гледам я, такава блага
като зелка У тРушия
- каде, мама слага!

Па и викам: Сакаш ли, да Одиме У кукурузо,
е оня гъстио, на Бай ти Музо.
А она ми рече: Тц. Демек, че неще.
Те тука, язе се облеще!

Да го не огазиме, си мисли.
Ама он е сас големи листи!
Музо, нема да го копа дече,
кукурузо вече.

Рекох и така: А ,она,
-Ааа, да попариме мана!
-Ква мана ма, бай ти Музо
сал за назе гледа кукурузо!

А она ми рече, през сърцето ме пресече:
-Абе, ти не си ли мал?
За назе гледал кукурузо сал!

Одила сам с момци, све известни,
па и с две невести.
А и сека есен, Музо,
вика ме да лупа кукурузо!

Те тогива, викам, нема даа таа,
шА дирА друга,друга дека
Музовия, кукуруз незнаА.

Ама, е гО, вече десет гОдин,
със Музовия кукуруз
немООм да се преборим.