автор: scenaristbg

Говорих си с една дама
и й обясних, че ме е хванала
меланхолията.
"Отивай да спиш!" - ми каза тя
и съвсем леко продължи
да се усмихва вероятно,
аз не я виждах тогава.
Добре че не й разказах
за календарчето
със зачеркнатите дати,
което изгубих между
страниците на една книжка.
Сигурно тогава и тя
щеше да се меланхолизира,
да се натъжи
и нямаше да спим тази нощ
заедно,
макар и без тя да подозира
под слънчевите звезди.

На Марита, която не знае, че спим заедно.