автор: ahav

Черно-белите хора
от черно-белите снимки
са изплели пуловер
от надежди и бримки.

Нося този пуловер
И той прави ме цветен
Щом се самозаровя
Ме изкарва на светло.

Нося този пуловер
И той дава ми сила
За да зидам основи
На къщи, не на могили.

С него мога да бъда
Мойта истинска същност
И циничен, и мъдър
И готов да прегръщам.

Няма пътища леки
Но с пуловер измачкан
И най-стръмни пътеки
Аз успешно изкачвам.

И когато почувствам
Че не мога нататък
Се събличам по блуза
И превръщам се в лято.