автор: valiordanov

Чу ли Маро нувините?
Пуснъли съ нъ пъзаръ,
зъ мъжете, зъ жините
новъ стокъ. Имъм вяръ,
чи и ний ши съ вридиме
и ут нея ши си земем.
Давъй Маро, дън сидиме,
дъ върим дъ фаним предя.
Се зъ нея съубщавът.
И в чужбинъ билъ модна.
Сигурну си заслужавъ...
Прясна била, сиреч годна.
Билъ многу казвът сички,
ну дън земи дъ съ свърши?
Бързу Маро съ убличъй,
дъ върим, дъ бъдим първи.
И зими си празни чанти
колкут можиш. Ши ги тътрим,
но дъ бъдът, тъй по-гранди,
дъ събирът многу вътре.
Все нъ бойку ут устатъ
тая стокъ ни излизъ.
Билъ някулку зъплати
и съ казвала тя - кризъ!
Ша си купим Маро значи,
нищу, чи сме фърфундели.
Може туй дъ е илача
зъ мичти усирутели.
Но ни казвъй! Ни ръзправяй!
Чуй ли Монкътъ - ши свърши!
Тайнътъ ни утстуявъй.
Бърже в мъгъзинъ, бърже!