автор: valiordanov

Не бъди егоист Господи, моля те!
От кога ти говоря, а ти мълчиш?
Хайде да си сменим с Теб, сега ролите?
Ти от молитвата ми, ще се изхабиш.

В храма Си, ще влизаш като гост.
Вместо стъпките Си, ще чуваш монети.
В сърцето Си, обида и болка ще носиш,
а от молене, ще Те болят и ръцете...

Не! Не бързай още да роптаеш.
Запали Си свещ и се прекръсти.
Неизгоряла ще я изгаси клисарят, да знаеш!
Събира той восъка, че да го претопи...

Излез - назад като прекрачиш прага,
че църква се напуска с лице.
Знам! Не вярваш, че това Ти е храмът,
защото искаш да се усеща със сърце...

За това ли не ме слушаш, Боже?
Храмовете не разпознаваш, нали?
Нося те в себе си и ако може,
чуй ме сега и... ме прости!