автор: tzvetcomarinov

Световната статистика е голям длъжник на историята и съвремието. Изглежда по-старателно трябваше да води отчет. На колко тежки престъпления, разплитането е започнало от дисекционната маса в моргата.
Всеки детектив и следовател, има свой почерк на срещите с нея. Един възлага прекалено големи надежди на тоя факт. Друг става по-раздразнителен, щом констатациите там не съвпадат с избраната от него версия за престъплението. Има го и третия тип. На по-различните. Мишел Брюне отиваше в студеното учреждение повече от рутина. Опитът успя вече да го предпази от свръхочаквания. Докато въртеше волана из добре познатите му парижки улици за крайната цел, можеше да използва времето за мислене и върху нещо полезно в следващите часове.
Патологоанатомът винаги е измежду най-ценните помощници на следователя при разследване на всяко убийство в световната практика на криминологията. Екзотична рядкост са напрежение или недоверието. Ето и сега. Докторът го посрещна обичайно. Само дето не се здрависа, както друг път, а причината беше повече от видима. Дълбоките хирургически ръкавици, надянати върху ръцете му. Вероятно ще показва нещо по тялото, дето кротуваше върху масата за дисекция. Завладяно е вече от мъртвото безразличие към всичко ставащо около него. Не искаше възмездие, нито очакваше справедливостта. Трябваха тия работи само на живите.
- Мишел...
Паузата му подейства по-охлаждащо, отколкото ниската температура в помещението.
- И трите рани може да се приемат като фатални, но е по-вероятно, още първата да е свършила главната работа. Острието е улучило отвора на ключицата и по своя път навътре, срязало една от най-важните артерии към главата. Другото пробождане е станало в близост и същата посока на проникване. Признак за кратък интервал между двете замахвания. Спектрографският анализ ще е по-категоричен над поредността. Третата рана, определено е нанесена по-късно. Когато тялото вече е изменило своето до сега изправено положение и политнало напред.
В аутопсията на Жак Лора нямаше изненада. Отсъстваха симптомите за наркотици или някакви болкоуспокояващи. Храната в стомахът му е от обяд. Логично, нали след час-два е трябвало да вечеря...като живите хора. Не е имал никакъв шанс да оцелее. Раната в областта на шията, най-вероятно първа, си е оказала достатъчно смъртоносна. Лишила жертвата от всякаква по-нтатъшна съпротива срещу идването на смъртта.
Ръката с ножа изглежда е принадлежала на човек, с ръст, поне няколко сантиметра повече от тоя на жертвата.
Техниците на патологията явно се престараваха някъде из близките помещения. Отвъртяли са кранчетата на охлаждащата инсталация чак до края. Чаровната полицайка е по-висока от своя убит колега.
Инспектор Брюне от личен опит знаеше и тоя принцип. В началото на всяко разследване, разговорите ще са по-кратки. Той вече шофираше обратно към участъка, когато медицинският експерт му позвъни. Каза му най-същественото:
-Може да го види, разбира се. По лицето и крайниците няма нещо, което ще повлияе на моята или вашата работа. Нали е така? Добре. Нека постои при него колкото поиска, но ще ви помоля. Да остави някакъв телефон при вас за връзка. Утре или може би още днес, ще и се обадя д разговаряме.
Е, да. Наистина ще приказва с нея в това "утре", а до тогава. Как ли се чувства една току-що овдовяла млада жена. До сега беше отделил стотици часове да разследва убийства, а не похаби дори само един. Така, да поразсъждава. Какво правят именно през това време, най-близките хора на жертвата.
Наистина, увлечен в мисли и работа около тялото на Жак Лора, направи пропуск. Такъв, дето при всяко разследване, трябва да се изключва. Защото в него и нюансите често сетне, приемаха значението на важна улика. Ще бъде от полза да провери, кога съпругата се е появила за пръв път в болницата. Разбираемо, не е допусната до дисекционната маса. Освен тоя безспорен факт, има още цял куп други, все важни. Например, дали първо се е обадила по телефона, преди д застане на гишето за информация. Поведението й там, можеше и да го пропусне като информация. Лично не е присъствал, а доверието към третия за мнението по такава деликатност, често подвежда. Така или иначе, действията на хората обвързани с една смърт, носят повече яснота, отколкото уликите и всичките веществени доказателства намерени на местопрестъплението.
Трябваше да се довери обаче на един, дежурният полицай в участъка. Заслужаваше изясняване. С какъв глас Бенедик Вергано е съобщила за убийството. Развълнуван, обезумял или просто изпаднал в паника.
Дори в един полицейски участък, сутринта започва по различен начин. В килията, задържаната не беше мигнала цяла нощ, а не й се спеше. За новият ден разбра по шумното тропане, горе из коридора. Нейните колеги идваха на работа. Инспекторът от криминалната на третия етаж, вече търсеше с поглед специалистите, които ще му трябват за нов оглед на местопрестъплението. Полицейският комисар бе изслушал с половин ухо доклада на дежурните. Не е станало нещо по-особено през нощта. Онова, което трябва да се случва през тоя ден, вече имаше в главата му далеч по-важно значение.
Объркването вътре се задържа миг, но бързо успя да се превърне в повод за много разсъждения. Готово написано решение по необичайният казус, нямаше в никоя точка на техните правилници. Не го подсказваше и дългият му опит в полицията. Вергано ще остане в килията, колкото искат прокурорът и следователя. От друга страна, крайно нелепо е, тя да търка пейката на ареста в полицейска униформа. Връщането й за преобличане в жилище, където се разхождат свидетелства за убийство, граничеше с абсурд.
Дивотиите през тоя ден обещаваха да нямат свършване, дано не продължават с темпото и през следващите. Надвеси се над селектора и с най-строгият глас, който разполагаше, обяви. По-скоро извика:
- Жанет. Ела веднага при мен.
И без да отваря вратата, виждаше картината дето е в началото на коридора. Навъртащите се полицаи в близост до гишето на дежурния, как обсъждат станалото или искат да научат последните новини около него. Нито на комисар Морис Новел, нито на повиканата направи впечатление другото. Участъковият шеф никога до сега не се беше обръщал по име към подчинените си от дамския състав. Полицай Далмас влезе толкова задъхана, сякаш току-що е гонила уличен престъпник.
- Господин комисар...
Нямаше кой да я слуша и проверява, дали знае как да се яви при началството според правилниците.
- Отиваш в жилището на полицай Вергано. Екипът за оглед надявам се да е още там. Знаеш какво трябва, за да се преоблече една жена. Ще се качите заедно с нея при гардеробите, да свали униформата. Прибери я там и с дежурния, запечатайте вратичката.
И побързай. Ще трябва иначе, да търсиш някой от криминалистите, да ти отваря жилището.
Що за указания и заповеди наистина изскачаха днес от устата на полицейският шеф. Препоръчва къде и как да се преобличат негови подчинени или да присъства малко по-късно на погребението на свой колега. Не разбра. Случайно или нарочно блъсна,толкова здраво папката на бюрото, че листата й се разлетяха чак до там, където преди малко стоеше полицай Жанет Далмас.
Цветко Маринов