Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 3
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Albatros
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБасейнът ( втора част )
раздел: Разкази
автор: katbalu

Жабата беше толкова чудовищно голяма , че сигурно туловището и беше изтласкало една десета от басайна. Самото и присъствие в него беше повече от нелогично...
Луната безучасно гледаше в пулсиращите светлинки на басейна две сенки очертани ясно една срещу друга. Едната огромна и застрашителна - туловище изплувало, като че ли от мезозойската ера. Там беше и крехката фигура на малка, мокра, трепереща жена... Земноводното хипнотично с жълти неподвижни , изпъкнали като фарове очи парализираше движенията и ,вливайки с поглед отровния си фрион. Водата в басейнът притихна. Тогава , то разтвори бавно огромна уста. Лъхна зловоние. От тъмната паст изплува прозрачен мехур и увисна във въздуха. Очите на жабата като прожектори се насочиха в него и осветиха бутафорна сцена. Жената омагьосано погледна картината . Вътре като в триизмерна прожекция видя русокосо дете. Момиченце. Беше в рокличка на цветчета. Детето припкаше в пъстра градина по каменна пътека. жизнено се смееше и говореше, но визуалното усещане нямаше звук...Триизмерния филм беше ням... Хипнотизирана , жената гледаше и гледаше, веселото човече, почти допряла чело до мехура с усещането , че е вътре в него...... Видя как малкото момиченце се обърна рязко и тръгна към нея. Долу, в крачетата му припкаха малки жълти пиленца. Детето усмихнато се наведе , помилва едно от тях. След това протегна двете си шепички и нежно го хвана. Вдигна жълтото пухче към устните си ... В Този миг, подобно черна сянка в ясно небе, върху главата му се спусна крилата птица. Кокошка! Майката бранеше детето си. Момиченцето изпищя и побягна , а разлютената кокошка кълвеше крачетата му... Разплаканите му очи не видяха камъкът на който се спъна и то падна на земята. Кокошката това и чакаше. Стъпи победоносно на щтръкналото му задниче, клъвна един път и тържествено заклокочи ... От съседния двор се чу кукуригане на петел. Това промени посоката на пилешкото и мислене. Забравила за случилото се , тя се отправи нанякъде. Детето остана да лежи известно време неподвижно н а земята. Страхуваше се. Насъбрания страх се събираше над русата му главичка в малка точка , в черно кръгче, което постепенно придоби опашка... след малко , до опашката израснаха и две малки крачета.... Новородената попова лъжичка се понесе лека из въздуха на гигатския мехур.... Промени се и пейзажа... В движещата се картина детето изчезна , появиха се нови кадри - вода ... езеро... Новородената попова лъжичка цопна в него и раздвижи плавници... Страхът покълнал в детското сърце се материализира. Даде първия си плод....
Мократа жена гледаше и не вярваше на очите си . Това беше стара страшна и вече забравена случка. Разплаканото детско лице беше нейното! Споменът изведнъж изплува ярко в съзнанието и , но в този момент мехурът се пръсна и изчезна.
Луната отново отвори око през дантелите на облак и видя неподвижните сенки. Любопитството и леко се събуди , когато надникна в зениците на жената. В тях видя нещо ново , за което си струваше да не се оттегля. Тя облегна чело в стъклото и зачака развръзката ...


следва


Публикувано от alfa_c на 28.04.2010 @ 13:13:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 18:28:10 часа

добави твой текст
"Басейнът ( втора част )" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Басейнът ( втора част )
от Markoni55 на 12.05.2010 @ 23:17:45
(Профил | Изпрати бележка)
Хей какви са тези страхотии дето се те сполетяли. Направо ми призля. Не бях чела твоите прозаични отклонения, но си звучат доста респектиращо. Иначе разказваш много образно!


Re: Басейнът ( втора част )
от katbalu на 20.05.2010 @ 20:49:55
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Маркони! Скоро ще те навестя славна бояджийке!:)))))!;)

]


Re: Басейнът ( втора част )
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.06.2012 @ 19:34:17
(Профил | Изпрати бележка)
Кет , много ми хареса този разказ !Къде е продължението , че нещо не го намирам :)
Поздрави!


Re: Басейнът ( втора част )
от katbalu на 11.07.2012 @ 13:29:38
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе! В интерес на истината напълно бях зарязала този разказ, но сега като ме подсещаш- защо пък не! Ще го допиша. Пълен е с грешки, роди се направо на клавиатурата, без редакции... Беше експеримент:) Ще го допиша в следващите дни. Поздрави!

]