автор: katbalu

Жабата беше толкова чудовищно голяма , че сигурно туловището и беше изтласкало една десета от басайна. Самото и присъствие в него беше повече от нелогично...
Луната безучасно гледаше в пулсиращите светлинки на басейна две сенки очертани ясно една срещу друга. Едната огромна и застрашителна - туловище изплувало, като че ли от мезозойската ера. Там беше и крехката фигура на малка, мокра, трепереща жена... Земноводното хипнотично с жълти неподвижни , изпъкнали като фарове очи парализираше движенията и ,вливайки с поглед отровния си фрион. Водата в басейнът притихна. Тогава , то разтвори бавно огромна уста. Лъхна зловоние. От тъмната паст изплува прозрачен мехур и увисна във въздуха. Очите на жабата като прожектори се насочиха в него и осветиха бутафорна сцена. Жената омагьосано погледна картината . Вътре като в триизмерна прожекция видя русокосо дете. Момиченце. Беше в рокличка на цветчета. Детето припкаше в пъстра градина по каменна пътека. жизнено се смееше и говореше, но визуалното усещане нямаше звук...Триизмерния филм беше ням... Хипнотизирана , жената гледаше и гледаше, веселото човече, почти допряла чело до мехура с усещането , че е вътре в него...... Видя как малкото момиченце се обърна рязко и тръгна към нея. Долу, в крачетата му припкаха малки жълти пиленца. Детето усмихнато се наведе , помилва едно от тях. След това протегна двете си шепички и нежно го хвана. Вдигна жълтото пухче към устните си ... В Този миг, подобно черна сянка в ясно небе, върху главата му се спусна крилата птица. Кокошка! Майката бранеше детето си. Момиченцето изпищя и побягна , а разлютената кокошка кълвеше крачетата му... Разплаканите му очи не видяха камъкът на който се спъна и то падна на земята. Кокошката това и чакаше. Стъпи победоносно на щтръкналото му задниче, клъвна един път и тържествено заклокочи ... От съседния двор се чу кукуригане на петел. Това промени посоката на пилешкото и мислене. Забравила за случилото се , тя се отправи нанякъде. Детето остана да лежи известно време неподвижно н а земята. Страхуваше се. Насъбрания страх се събираше над русата му главичка в малка точка , в черно кръгче, което постепенно придоби опашка... след малко , до опашката израснаха и две малки крачета.... Новородената попова лъжичка се понесе лека из въздуха на гигатския мехур.... Промени се и пейзажа... В движещата се картина детето изчезна , появиха се нови кадри - вода ... езеро... Новородената попова лъжичка цопна в него и раздвижи плавници... Страхът покълнал в детското сърце се материализира. Даде първия си плод....
Мократа жена гледаше и не вярваше на очите си . Това беше стара страшна и вече забравена случка. Разплаканото детско лице беше нейното! Споменът изведнъж изплува ярко в съзнанието и , но в този момент мехурът се пръсна и изчезна.
Луната отново отвори око през дантелите на облак и видя неподвижните сенки. Любопитството и леко се събуди , когато надникна в зениците на жената. В тях видя нещо ново , за което си струваше да не се оттегля. Тя облегна чело в стъклото и зачака развръзката ...


следва