автор: dgena88

Малеее... то сега - пролет цъфна вече!
Как тъй да уйдисам днеска на мъжа:
-Давай, жено, в село да си ходим! – рече.
Да ви кажа хич не беше и лъжа!
Нещо трябвало си там по двора
да изкопам и да садя тъй без време.
Мен пък, баш сега, ма фана пролетна умора!
Тъй че кво говори, хич не ми и дреме!
Да ви споделя: то и санким пък и знам
как мотика да държа в ръцете...
С нея скарана съм, да призная аз, без срам!
Ама и тя ми сърдита май, простете.
-Како!- вика вчера моя мил брат’чед -
Тъз мотика някък странно я държиш!
Фанала си я кат’ партизанин пистолет,
сякаш с нея някой до стобора ша гърмиш.
-Какиното - рекох - да мълчиш сегинка!
Тъкмо съм са нацелила мъжа във гръб.
И не знам дали ще изкопая тъз градинка,
ама него – да, щот’ му имам зъб.
Не можа ли тук на село майка си да вземе?
Да не дреме вкъщи кат’ бурсук!
Ами ша ма кара мен в неделно време -
да копая и да сея пустия му зеленчук.