автор: bgcastlover

…..Бяха изминали почти четири седмици откакто Ани и Макс се запознаха. През това време те се срещаха доста често. Макс всеки път водеше Ани на различни интересни места и колкото и Ани да не желаеше всеки път се превръщаше в център на внимание заради своя необичаен гипс.
Отношенията им с Макс ставаха все по-близки и двамата все повече осъзнаваха че се харесват взаимно и като че ли са създадени един за друг.
През това време Ани успя да вземе и три от своите изпити, като винаги получаваше необходимото внимание и съдействие от своите колеги и преподавателите. Дори и колеги които само бегло познаваше идваха да се интересуват от нейното състояние, докато тя чакаше да влезе за изпитите. Оставаше и само един изпит който беше при един от нейните любими преподаватели доцент Герасимов, който беше около 36 годишен, с приятна външност, отнасяше се много непринудено и приятелски със студентите, но на изпитите имаше доста високи изисквания към тях. Ани малко се притесняваше за този изпит и вложи цялото си старание да се подготви добре.
Когато на другия ден тя влезе със своята количка за изпита при доцент Герасимов, той беше доста изненадан и каза:
- Господи Ани, бях чул от колегите че си имала неприятен инцидент, но очевидно инцидента е бил много сериозен. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш със изпита в това състояние?
- Добър ден доцент Герасимов. Аз първо искам да се извиня за малко неподходящото облекло. ( Ани беше облечена във виолетов къс панталон закопчан отстрани с ципове,
сако във същия цвят с къси ръкави и бяла блузка, която покриваше горния край на гипса и). Но сам разбирате, че поради тези летви покрити с гипс, нямам голям избор. А иначе мисля, че съм подготвена добре и ще се справя.
- Да видим тогава. Изтегли си билет ако обичаш. - каза доцент Герасимов.
Когато Ани изтегли плика, в него имаше въпросник с 30 въпроса с по три възможни отговора. Ани беше чувала, че доцент Герасимов изпитва по този интересен начин, но сега трябваше да вложи всички свои познания за да избере правилните отговори.
След около 30 минути тя предаде теста на доцент Герасимов. Докато той проверяваше, Ани очакваше с известно напрежение. Накрая на лицето му се изписа широка усмивка и той каза.
- Ани справила си се чудесно, затова мисля да ти поставя отлична оценка. Но това не е от състрадание, въпреки че аз искрено ти съчувствам за това което ти се случило. Просто нямаш нито един грешен отговор. Което между другото се случва доста рядко. Моите поздравления.
- О много благодаря за вашата оценка доцент Герасимов. - каза Ани.
- А сега Ани, преди да си тръгнеш мога ли да ти задам един страничен въпрос. Би ли ми казала колко високо достига всъщност твоя гипс. Понеже аз никога не съм виждал някой да бъде гипсиран по такъв необикновен начин.- каза доцент Герасимов.
- О той достига дори над моята талия. Искате ли да Ви покажа. И без да чака съгласието му, Ани си повдигна блузката и показа перфектно оформения около нейната тънка талия
горен край на гипса.
- Да наистина е доста голям. Впрочем колко дълго ще бъдеш в този гипс?
- О аз съм в този гипс вече два месеца и ще трябва да остана в него още най-малко месец. Така казва д-р Боянов, моят лекуващ лекар.
- Ани възхищавам се от упоритостта и волята които проявявяш. Още веднъж те поздравявям за блестящото представяне и ти желая скорошно оздравяване. Е всичко най-добро. - каза доцент Герасимов.
Когато Ани излезе със своята количка от кабинета на доцент Герасимов и каза на своите колеги, че е изкарала шестица, всички се надпреварваха да поздравяват и да я окуражават че всичко ще бъде наред.
Ани разбира се беше много щастлива от отличната оценка и реши да позвъни на Макс по мобилния си телефон.
- Макс здравей, искам да ти се похваля че изкарах шестица на последния изпит при доцент Герасимов. Сигурно няма да повярваш, но да ти разкажа какво още се случи на изпита. - и Ани му описа разговора с доцент Герасимов.
- Ани аз също много се радвам за теб. А в това че доцент Герасимов се е интересувал от твоето състояние няма нищо странно. Защото ти си прекрасно момиче и е напълно нормално той да прояви съчувствие. А довечера ще се видим нали? - отговори Макс.
- Да разбира се. - каза Ани.
Следобяд Макс купи един огромен букет с цветя и позвъни на вратата на дома на Ани.
Когато тя отвори вратата стоеше в своята количка облечена в същите дрехи с които беше на изпита. Само беше заменила блузата си с по-къса стегната тениска, която достигаше малко под бюста й и оставяше видима горната част на гипса.
Макс се наведе целуна Ани по устните и каза:
Ани изглеждаш възхитително. Кажи къде да оставя това. - и той кимна към букета който носеше.
- Сложи го в ето тази ваза- и Ани посочи към една кристална ваза която беше поставена на секцията в хола.
Докато слагаше букета във вазата Макс каза:
- Ани, днес имам една изненада за теб. Мисля да отидем до моя магазин. Послучай завършването на изпитите мислех да ти подаря нещо, но искам ти сама да си го избереш.
А ще имаш достатъчно време и да го разгледаш.
- Макс, няма нужда, аз съм достатъчно щастлива че изпитите свършиха и че ти си тук. Но шом настояваш. - отговори Ани.
Докато стигнат до магазина, понеже той се намираше на една от централните улици, всички погледи на минувачите бяха фокусирани в Ани. Но тя беше вече свикнала с това и не им обръщаше внимание.
Когато те пристигнаха в магазина, Макс се спря за малко до остъкления офис, зад който се виждаше един приятно изглеждащ мъж на около 35-36 години и каза:
- Ани оставям те да разгледаш магазина. Можеш да си вземеш всичко, което ти хареса.
А сега аз трябва да свърша нещо.
Докато Ани се отдалечаваше с количката си, Макс влезе в офиса и каза:
- Здравей Виктор, как вървят нещата. ( Виктор беше управителят на неговия магазин).
- Според мен нормално. Новите дамски костюми които получихме вчера, също се продават добре. Мисля обаче, че трябва да поръчаме от банските костюми, които са хит това лято и почти са на изчерпване. Впрочем, Макс мога ли да те попитам кое е това прелестно момиче, което е с теб и защо е гипсирано по този необичаен начин?
- Това е моята нова приятелка Ани. А е гипсирана по този начин, защото и двата и крака са счупени в резултат на автомобилен инцидент. Но тя ще се оправи. И… виж Виктор, прави се че не забелязваш че е в гипс, когато те запозная с нея. Тя много не обича коментарите свързани с нейния гипс, освен ако сама не заговори за това.
Междувременно Ани вече се приближаваше към офиса със своята количка. Тя влезе вътре и като забеляза, че Макс и Виктор все още разговарят каза:
- Макс, тук съм вече и ако си приключил с твоите задължения можем да тръгваме. Впрочем няма ли да ме представиш ?
- О извинявай, обсъждахме някои служебни въпроси. Виктор, това е моята приятелка Ани.
Ани, това е Виктор управителя на моя магазин.
- Приятно ми е да се запознаем Ани- каза Виктор докато се здрависваха. - Е, разгледахте ли магазина на Макс?
- Да по-голям е отколкото очаквах. И нещата в него са много хубави.
- А избрахте ли си нещо?
- Да избрах си някои неща, главно бельо и чорапогащи, както и един чифт обувки. Но не мисля че ще мога да ги ползвам веднага заради това.- и Ани почука върху гипса който покриваше талията й.
- Да, Макс ми разказа малко за неприятния инцидент, който сте имали. Впрочем гипса Ви, както и самата Вие изглеждате прекрасно, така че няма от какво да се притеснявате.
- О не се притеснявам изобщо. Но когато всеки пита "Как се случи?", "Защо гипса Ви е толкова голям?", "Боли ли Ви много?", сам разбирате че е малко досадно. Но аз съм в този гипс почти два месеца и вече съм свикнала.
- Е Ани, виждам че Макс иска вече да тръгвате. Приятно ми беше че си поговорихме и най-искрено ти желая бързо оздравяване.-после Виктор се обърна към Макс- Макс мисля че си направил правилния избор.
В това време една от продавачките донесе опаковани нещата които Ани си бе избрала и двамата с Макс тръгнаха да се прибират към дома на Ани. През цялото време тя размишляваше върху последните думи на Виктор и какъв ли би могъл да бъде техния смисъл. Когато се прибраха Ани направи кафе и докато го пиеха в хола попита Макс:
- Макс много ти благодаря за посещението в магазина и за подаръците, но през цялото време исках да те попитам какво имаше предвид Виктор,като каза че си направил правилния избор.
- Ани, това е другата изненада която имам за теб. Виктор със своето семейство заминава да работи в чужбина. Мислех да ти предложа ти да заемеш неговото място.
- О, Макс. Предложението ти е много хубаво, но не зная….. та аз нямам никакъв опит в тази работа. Не съм сигурна, че ще мога да се справя. Пък и ще бъда в този гипс още поне един месец, а след това ще ми трябва и определено време за рехабилитация.
- Ани, не съм казал, че това трябва да стане веднага. А освен това аз ще ти помагам в началото. Така че настоявам да приемеш. - каза Макс.
- Добре, ще помисля. Макс аз също имам една изненада за теб. Искам да ти призная нещо свързано с моя гипс, което до този момент нямах смелостта да направя.
- И какво е то?
- Макс искам да ти призная че…..всъщност….. не знам как точно да ти го кажа но… моя десен крак не е счупен.
- Наистина ли? Но тогава защо и той е гипсиран?
- Аз помолих д-р Боянов да направи това. Защото никак не харасвах начина по който бях гипсирана първоначално. И Ани му разказа всичко от момента в който се събуди в болницата до момента на изписването и.
- Наистина невероятно. Ето виждаш ли. Това че си се съгласила да бъдеш в този гипс и то толкова за дълго за да изглеждаш възможно най-добре , само засилва моята увереност, че да се справиш с работата която ти предлагам ще бъде като детска игра за теб.
-Е добре Макс. Щом толкова настояваш ще приема. Но само защото много те обичам.
- Ани, ти си най-страхотното момиче което съм познавал - каза Макс и след това я нацелува страстно….