автор: tuty_fruty

Дано от теб се излекувам скоро.
Цигарите и пиенето спрях.
И мислите по тебе. Вече.
Да съществувам можело без тях…
Рецептата ще следвам зорко -
за време, въздържание и самота
Ако ли не – „тежко ми горко”,
жалеят недокоснатите от скръбта.
Против ли си да те обичам още малко.
Ах, много – не; достатъчно ще е.
За седмица не ще съм вече жалък,
събирайки любовни стихове,
изричани отколе по земята.
С изгаряща любов и тишина
ще се опитам да те стопля някак,
щом кладата от „нас” възпламеня.
Че най-красивите любовни думи,
слова между жена и мъж в нощта,
са всъщност тези дето нищо
за другите не значат през деня.
Запалил бих баналните ми думи,
който те подхлъзват в любовта.
Казвам с умисъл „ обичам те безумно”,
изричам:"Топло ми е. Искам ти вода.”
А за пред хората продумвам, че се стъмва.
Приятелите покрай нас не дават пет пари.
Със „ късно стана вече” щом те зърна,
разбирай –„Повече обичам от преди!”.
Само седмица на мене ми е нужна
аз любовта през времето ни да сбера.
На тебе подарявам я. Дали е нужна?
Май вече не… От теб ще разбера.
Ти както искаш с нея се отнасяй –
пази я, милвай я в тъма…
или пък захвърли я най-безласкаво
във кошчето, сред мойта самота.
Още седмица поне така да обичам!
В главата си всичко добре да осмисля.
Напомня до болка от лудницата изписване,
и влизане в гробището безсмислено.

26.04.2010г.
Евелина Пашова

http://amailiya.wordpress.com/2010/04/24/espero-curarme-de-ti-jaime-sabines/