автор: bgcastlover

На другия ден, който обещаваще да бъде доста топъл и слънчев, понеже беше вече в началото на юни, Ани реши да се разходи в морската градина. Тя си сложи светлосини шорти и къса тениска в синьо и бяло.
Още когато влизаше в морската градина , въпреки че все още беше рано и нямаше много хора, Ани забеляза как много от тях я наблюдават, като се стараят да прикрият това, други просто не могат да откъснат погледа си от нея, а някои дори си говорят като тя дочу откъслечни фрази отнасящи се за нейния гипс.
Ани стигна със своята количка до едно място в морската градина, което и беше любимо и от което се виждаше вълнолома врязан навътре в морето и вълните които се разбиваха в него. Докато тя наблюдаваше курортистите които се движеха по вълнолома и беше доста
разочарована, че в близките два месеца няма да има възможност да поплува, което беше едно от любимите и занимания не забеляза как до нея застана едно момиче на около седем години и попита:
- Какичко, това гипс ли е?
Ани не знаеше как да реагира и просто отговори:
- Да моето момиче това е гипс.
- А защо е толкова голям и защо ти си в него?
Докато Ани се чудеше как точно да отговори една млада жена очевидно майката на момичето се приближи и каза:
- Нели, какво правиш там и защо притесняваш госпожицата. - Тя се обърна към Ани:
- Млада госпожице, моля да извините моята дъщеря за неудобните въпроси, които ви задава, но знаете съвременните деца колко са любопитни и как искат да знаят всичко,особено ако видят нещо необичайно.
- О не се притеснявайте, свикнала съм вече с тези въпроси -отговори Ани.
- Впрочем би трябвало да сте имали ужасна злополука, за да бъдете гипсирана по този доста необичаен начин- каза майката на Нели.
- Да наистина, преди малко повече от месец имах автомобилна злополука, в резултат на което и двата ми крака са счупени - левият при бедрото а десния при глезена. Затова съм в този доста голям гипс и трябва да ползвам тази количка. Но аз ще се възстановя напълно.
- Разбирам, и Ви желая това да стане колкото е възможно по-скоро- каза майката на Нели, след което двете се отдалечиха.
Ани беше леко смутена от случката и затова реши да се прибира. Докато се прибираше, понеже вече алеите на морската градина бяха доста оживени, тя отново усети доста любопитни погледи върху себе си. Когато се прибра в къщи Ани си спомни разговора с Лора в болницата и беше истински учудена, че нейните думи се оказват истина. Ани нямаше обяснение за това, но тя не предполагаше че най-интересните събития предстояха да се случат.
На другия ден времето отново обещаваше да бъде топло и слънчево. Затова Ани реши отново да отиде в морската градина. Заставайки на своето любимо място тя се любуваше на шума на морето, който и действаше много успокояващо. тази сутрин слънцето ту се скриваше зад облаци ту изпичаще силно. Внезапно то блесна силно в очите на Ани и тя реши да сложи своите слънчеви очила. Докато ги вадеше от дамската си чантичка, тя обаче без да иска изтърва чантичката си върху асфалтовата алея. Докато се опитваше да се завърти с количката и да си я вземе, към нея се приближи един висок, приятно изглежащ мъж на около 30 години със спортна фигура и попита:
- Мога ли да Ви помогна?
Без да дочака отговора на Ани, той се наведе и подаде чантичката на Ани.
- Благодаря за помощта - каза Ани.
- Няма за какво. Впрочем мога ли да ви попитам каква е причината толкова красиво
момиче да бъде гипсирано по този странен начин?
- О, благодаря за комплимента! А причината да бъда гипсирана така е че преди месец имах автомобилна злополука. В резултат на което и двата ми крака са счупени - левият при бедрото, а десния при глезена.
Разбира се Ани не казваше цялата истина, но тя не искаше да разкрива всичко на този непознат млад мъж.
- Да разбирам. Сигурно е ужасно подтискащо да бъдете обездвижена по този начин? -каза той.
- О така беше само в началото. Всъщност като се изключат известни неудобства с облеклото и това че трябва да се придвижвам с тази количка, аз дори се забавлявам да наблюдавам реакциите на хората като ме видят така - отговори Ани
- Доста интересен и необичаен начин на разсъждение.-каза той- Впрочем аз съм толкова заинтригуван, че забравих да Ви се представя. Казвам се Максим Александров, но всички ме наричат Макс.
- Ани Владимирова. А може и само Ани - и тя подаде ръката си.
Макс се наведе и я целуна.
- Е Ани, след като вече се познаваме дали би имала нещо против да продължим този разговор на някое по-подходящо място? - попита Макс.
- Не зная Максим, изинявай.. Макс. Та ние току що се запознаваме. Всъщност….. защо не.
Но само при едно условие. -отговори Ани -Това място да не е прекалено шумно и оживено. Не бих искала да ставам център на внимание заради това - и Ани кимна към гипса си.
- Мисля че знам такова място. То се намира извън града, но колата ми, която е доста голяма е спряна наблизо. Мисля че ще мога да те настаня в нея. -отговори Макс.-Ако желаеш можем да тръгваме.
-Да. Както виждаш моята количка е електрическа, но в случая мисля че по-добре ще бъде ако ме буташ. Отзад на облегалката има две сгъваеми ръчки. - каза Ани.
Когато пристигнаха на мястото където беше паркирана колата на Макс се оказа че тя е
един голям ван от известна марка. Макс първо регулира предната дясна седалка, като я изтегли максимално назад и промени наклона и. След което взе Ани на ръце и с известни усилия успя да я настани в колата, като при това краката и почти опираха в предния борд.
После той свали надолу задните седалки и успя да натовари количката на Ани отзад.
След като пътуваха около 15 минути те пристигнаха до едно заведение намиращо се близо до морето но встани от главния път. Заведението е оказа много приятно и не много оживено в този момент. Но въпреки всичко, когато влязоха и докато Макс избираше маса, която да бъде максимално отдалечена от входа, посетителите макар и неволно хвърляха по един поглед към Ани. След като сервитьорът прие тяхната поръчка, като се стараеше да прикрие любопитството което изпитваше от състоянието на Ани, Макс каза:
-Е Ани, надявам се че тук обстановката ти харесва. А сега били ми разказала нещо повече за себе си.
- Да тук наистина е доста приятно. А за себе си какво да кажа. Аз всъщност съм обикновено момиче. Студентка съм четвърта година специалност "Маркетинг и реклама" в местния Икономически университет. Иначе в свободното си време обичам да слушам музика, да ходя на фитнес, също и да бягам сутрин край брега на морето. А когато имам повече свободно време работя като модел. Но не от тези които дефилират върху подиум, а имам няколко фотосесии за реклама предимно на козметика, както и няколко реклами на бельо и чорапогащи. Впрочем една от причините да бъда в този огромен гипс е че
д-р Боянов, лекарят който ме лекува, след като разбрал от моите родители че работя и като модел реши да ме гипсира по начина който виждаш, вместо да ме оперира.
- Да разбирам - каза Макс. - Спомена твоите родители. А те с какво се занимават?
- О те са невероятни и ми оказват страхотна подкрепа. Баща ми е бивш състезател по лека атретика, а в момента има малка фирма за производство на мебели. А майка ми е спортна журналистка в местната телевизия.
- Ани, да не би твоята майка да е бившта известна тенисистка Дарина Гетова.
- Да точно така е.
- Сега разбирам защо лицето ти ми се стори толкова познато. Вие невероятно си
приличате. Ани трябва да ти кажа, че твоята майка беше един от любимите ми спортисти когато се състезаваше. А ето че сега се запознах с нейната дъщеря, макар и при малко необикновени обстоятелства.
- Да благодаря ти и от нейно име.
- Е няма за какво. А сега Ани, извинявяй ако въпроса е прекалено неудобен, но бих искал да те попитам имаш ли си интимен приятел?
- Не в момента си нямам приятел. Всъщност бяха минали три или четири дни от момента в който се разделихме с бившия ми приятел. Аз реших да покарам моя скутер и тогава се случи този ужасявящ инцидент. Разбира се аз нито за момент не съм престанала да вярвам, че ще се възстановя напълно, но понякога така ми се иска това да се случи точно сега. И да мога да потичам поне за малко. За съжаление ще трябва да изчакам най-малко още два месеца.
Като каза това, гласа на Ани потрепера и една сълза се плъзна от ъгълчето на окото и.
Макс взе една салфетка, избърса сълзата, после постави дланта си върху ръката на Ани и каза:
- Ани, всичко ще бъде наред. Ти си слънчево и много красиво момиче и трябва да бъдеш тъжна.
- Извинявай Макс. Само за момент се разстроих. Но когато трябва да свикнеш с мисълта,че ще бъдеш в гипс повече от три месеца без да можеш да помръднеш дори един единствен мускул от долната половина на тялото си, понякога е доста тежко. Впрочем ние непрекъснато говорим само за мен. А за себе си не си ми казал нищо. Съдейки от колата, която караш би трябвало да си доста богат.- каза Ани.
- Е, не чак толкова. Аз се занимавам с продажба на облекло. Един от големите магазини в града е моя собственост. Но не мисля че това има значение. А заедно с мои приятели притежаваме и една агенция за реклама. А иначе през свободното си време обичам да играя тенис, да гледам хубави филми и не си падам много по шумните компании. Може би затова не съм и женен. Впрочем аз имам и сестра която се казва Наталия и е на 22 години точно като теб. Но тя омъжена в чужбина, така че доста рядко се виждаме с нея.
- А как разбра, че съм на 22 години ? - попита Ани
- Ти сама каза че си студентка четвърта година, така че не беше трудно да се досетя.
Впрочем мога ли да попитам с какво мислиш да се занимаваш докато си в гипс и това че си в количка не пречи ли на твоето учение.
- Макс, сега сме месец юни. Аз имам да вземам четири изпита от летния семестър. Както казват хората всяко зло за добро. Мисля че гипсът няма да ми попречи да се подготвя дори по-добре за изпитите. Впрочем мога ли да те помоля вече да тръгваме. Твоята компания ми е доста приятна, но бих искала да ползвам тоалетната, а не мисля че тук тоалетните са пригодени за хора в моето състояние.- каза Ани
- Да разбира се. Макс повика сервитьора, плати сметката и докато излизаха от заведението, отново доста от посетителите хвърляха любопитни погледи към Ани.
Докато пътуваха обратно Макс попита:
- Ани, може ли да ми обясниш къде точно се намира твоя дом и сама ли живееш или с твоите родители.
Ани обясни и каза:
- Не моите родители живеят в този град, но отделно от мен, А дома в който живея си е моя собственост.
Когато пристигнаха пред дома на Ани, Макс я настани отново в количката и дори я придружи почти до входната врата.
- Е Ани, радвам се че се запознахме. И…мога ли да разчитам че това няма да бъде последната ни среща.
При което Ани се усмихна загадъчно и каза:
- Ще видим. Може би да, а може би не.