автор: jelyaznovski

- Къде си се разбързал, бай Пено?
- Отивам до азмака, малко кал ще нагреба, за измазване …
- Какво ще мажеш с кал, ела да ти дам хоросан, остана ми от есента.
- И аз имам хоросан, не става. Пещ си правя, там кал се слага…
- Чакай, чакай, нали наскоро прави пещ…
- Тя беше на Ветко, викна ме, щото разбирам...
- Ми тя махалата се напълни с пещи, откъде толкова агнета бе, бай Пено?
- Така е, ама аз да си имам…
И отиде с кофата към азмака. Вечерта Нина ми разказва.
- Ветко и бай Пено пак се сдърпаха.
- Сега пък за какво?
- Покрай кофата с кал. Превил се бай Пено, едва се тътре, притича Ветко да подхване, Пено не дава. За какво се дърпаш сега?– мръщи се Ветко. А бай Пено: Не ти ща помощта. И си обърнаха гърбовете.
- Ще ида аз да му помогна, той за всичко е у нас…- казвам на Нина и излизам.
- Бай Пено, идвам да ти помагам…- викам през оградата.
- Ела да ми подхванеш мастара и повече няма нужда…
Поддържам му мастара, бай Пено псува и нарежда.
- Ще идва кофата да ми повдига. Не им ща помощта ни на Ветко, ни на Ветковица.
- Що така, бе бай Пено? Ти му изгради пещта, нека и той…
- Таман за това. Докато му зидах и мажех: Пено това, Пено онова, винаги си добре дошъл, въобще не питай, влизай, пали, печи… И кво, занесох за Великден агнето, сместиха ми тавата. За Гергьовден обаче дойде зетят, жените натъкмиха две тави, вдигнахме ги да ги носим у Веткови. И като влязохме в двора, като се развика: Това да не е селска фурна… Направо се сбърках, щото никога не съм го очаквал. Врътнахме се със зетя, впрегнах ладата и– у кума. Аз и неговата пещ съм зидал. Та докато опалим, докато опечем, то мина полунощ. Сега обаче има телефони, голяма работа, обадихме се на жените да вечерят сиренце. А ние хубавичко се напихме.
Затова си правя моя фурна. И идвай, носи си агнетата, щото аз помня кой ми е държал мастара.