Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 378
ХуЛитери: 5
Всичко: 383

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: Veselin
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапещ
раздел: Разкази
автор: jelyaznovski

- Къде си се разбързал, бай Пено?
- Отивам до азмака, малко кал ще нагреба, за измазване …
- Какво ще мажеш с кал, ела да ти дам хоросан, остана ми от есента.
- И аз имам хоросан, не става. Пещ си правя, там кал се слага…
- Чакай, чакай, нали наскоро прави пещ…
- Тя беше на Ветко, викна ме, щото разбирам...
- Ми тя махалата се напълни с пещи, откъде толкова агнета бе, бай Пено?
- Така е, ама аз да си имам…
И отиде с кофата към азмака. Вечерта Нина ми разказва.
- Ветко и бай Пено пак се сдърпаха.
- Сега пък за какво?
- Покрай кофата с кал. Превил се бай Пено, едва се тътре, притича Ветко да подхване, Пено не дава. За какво се дърпаш сега?– мръщи се Ветко. А бай Пено: Не ти ща помощта. И си обърнаха гърбовете.
- Ще ида аз да му помогна, той за всичко е у нас…- казвам на Нина и излизам.
- Бай Пено, идвам да ти помагам…- викам през оградата.
- Ела да ми подхванеш мастара и повече няма нужда…
Поддържам му мастара, бай Пено псува и нарежда.
- Ще идва кофата да ми повдига. Не им ща помощта ни на Ветко, ни на Ветковица.
- Що така, бе бай Пено? Ти му изгради пещта, нека и той…
- Таман за това. Докато му зидах и мажех: Пено това, Пено онова, винаги си добре дошъл, въобще не питай, влизай, пали, печи… И кво, занесох за Великден агнето, сместиха ми тавата. За Гергьовден обаче дойде зетят, жените натъкмиха две тави, вдигнахме ги да ги носим у Веткови. И като влязохме в двора, като се развика: Това да не е селска фурна… Направо се сбърках, щото никога не съм го очаквал. Врътнахме се със зетя, впрегнах ладата и– у кума. Аз и неговата пещ съм зидал. Та докато опалим, докато опечем, то мина полунощ. Сега обаче има телефони, голяма работа, обадихме се на жените да вечерят сиренце. А ние хубавичко се напихме.
Затова си правя моя фурна. И идвай, носи си агнетата, щото аз помня кой ми е държал мастара.


Публикувано от viatarna на 25.04.2010 @ 14:21:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jelyaznovski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 09:57:18 часа

добави твой текст
"пещ" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: пещ
от kristi на 28.04.2010 @ 12:54:08
(Профил | Изпрати бележка)
То затова фурните ще да са повече от агнетата, май )) Щото само на думи се силим.

Обичи, френд!


Re: пещ
от jelyaznovski на 28.04.2010 @ 14:14:41
(Профил | Изпрати бележка)
любовене, подруга!

]


Re: пещ
от jelyaznovski на 28.04.2010 @ 14:14:51
(Профил | Изпрати бележка)
любовене, подруга!

]


Re: пещ
от kristi на 28.04.2010 @ 14:30:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ама знаеш ли колко си напрегръщуван )))

]


Re: пещ
от jelyaznovski на 02.05.2010 @ 14:43:00
(Профил | Изпрати бележка)
и ти си много, много намляскувана.

]