Ти помниш ли, аз помня още, онзи ден, онази нощ. Не, никога не съм забравяла.
Разходката ни импулсивна, дива, но фатална. Да, знам остана незавършена.
Изкачвахме планинските пътеки. Не съм забравила, че ти помагаше ми да катеря.
Качени на онази твоята триколка стигнахме чак до морето. Да, знам оказа се солено.
Объркахме посоките внезапно, а бурята не ни прости. Не, времето не беше хубаво.
Липсват посоките, а времето объркано тече, ту на бързи обороти, ту протяжно бавно.
Красивите диви цветя, разцъфнали някога под нозете ни, някой сега е потъпкал
Ако бриз донесе аромата им аз ще го разпозная може би, а може би и ти.