автор: dedenze

По- богатите и уважавани люде, ги погребват в гробница. Пирамиди сега не издигат, но поне изливат бетон и тогава се спуска ковчегът. За мен, това няма никакво значение, по- важно е да оставиш добри спомени след себе си.

Преди доста години с моя приятел Веселин, гостувахме в с. Байкал на негов
колега. Освен веселата част, цял ден ловихме риба в едноименният, безотточен водоем. Каракуда, клен и лин с отлично качество и количество. Езерото беше обрасло с шавари и водорасли, от брега не можеше да се лови. Лошото беше,
че целият ден прекарахме в малка надуваема лодка и вечерта така се бяхме схванали, че половин час се учехме да ходим. Салатата, ракията и прясно изпържената риба бързо ликвидираха несгодите.
На другия ден валеше от сутринта и решихме да се прибираме в София. Натоварихме се всички в моя стар Москвич – четирима, плюс останалата риба.
Пътят беше с обратен, голям наклон и от скалите се стичаха кални вади. След
поредния завой на по- малко от 100 метра пред мен една Шкода се беше обърнала на десните врати. Срещу мен два тира изкачваха наклона. Вляво пропаст над 20 метра, в дясно скали. Москвича тежеше над 1,6 тона и независимо от скоростта не можеше да спре без катастрофа. За секунда взех решение да вървя към скалите в дясно на Шкодата. От години го боядисвах с четка пред блока , така че да задера в скалите беше добре. Да , ама не, чу се страшен шум и край.

Сред тишината се замислих, че съм на другия свят. Приятно констатирах, че
съпругата ми се е постарала и направила гробница от бетон. Само малко тясна, но нали е от Габрово, приех. След няколко секунди виждам, че съм в риболовните си стари дрехи, без ковчег, възмущението нарастна. Когато, обаче ми замириса на бензин, разбрах че всичко е илюзия. Над мен беше покрива на Москвича и триъгълен отвор. Чевръсто изпълзях, нямаше време за оглед, горивото течеше на струя, а вътре пасажерите мърдаха и издаваха звуци. Вратите бяха заяли, успях да отворя една и всички живи, здрави и уплашени се изнизаха. Веднага им разпределих задачите, един трябваше бързо да тича и след завоя да сложи триъгълник. Преди да успее, една Жигулка вече скъса мантинелата към пропастта и по- чудо се задържа на пътя.
Събраха се хора, изправихме Москвича на колела, ясно беше, че от него кола не става. Причината за тежките поръжения бе празна бетонна яма, в която през зимата се държи пясък. Без банкет, бордюр и обезопасяване в нея влиза предна лява гума и обръща Москвича на таван. От удара моята врата се отваря и изпадам в ямата, мислейки , че е гробница.

Пътна помощ ме довърши окончателно като ми взе една заплата да закара колата до София. Не може да оставиш кола на пътя, глобата беше по- голяма.
КАТ писа несъобразена скорост, даже да бяха описали реалните неща, тогава не можеше да се съди държавата за нищо. Най- страшното беше, че друга кола и пари да имаш, не може да купиш. Към 21 часа се прибрахме с Весо в къщи, напихме се делово от радост, че жертви няма и с мъка, че все на нас се случва. Доста години си правехме курбани на тази дата. След това поводите станаха толкова много, че спряхме отчетността.