автор: daik

Сбогом!
Капка дъжд,
която ще ни измие.

В небето има три облака,
едно слънце
и невидими звезди.
След малко,
загледан в галактиките
ще се спъна,
до като гледам отдалечаването им.

Сбогом!
Едно яростно куче гони колата ми.
Аз се надявам да ме ухапе,
то иска да ухапе колата.

Сбогом!
Виждам празния поглед на ноща в новолуние
и небе без зеница.
И как всички комети
на 12-ти 12-ти 12-та
спирам с гърдите си,
като комиксов
глупав
герой.

Сбогом!
Има още за казване.
Има даже „Здравей!”

Сбогом!
Толкова лично,
непредсказумо,
крайно,
че никога не казва всико.

„Сбогом!”
Каква дума?
А?
Само каква дума?