В затвора на
човешката фантазия,
лежеше бездиханно и смълчано,
осъдено на вечна самота.
Восъчният надпис
бе причина да се поспра
и да помилвам с поглед
осъдителните букви
гракнали присъдата:
„Сам без право на помилване!”.
Съпричастен
с таз категоричност
поспрях
за да подишам тишината
и някак неестественно поех
присъдата
за своя отговорност.
Целунах го
и то се вля във мен.
От надписа
крещяха всички думи.
Стовари се светът
като проклятие
над моята уплаха
и стремеж за милост.
„Светът е гнусен!” –
мислих аз,
а то се хилеше във мен
и лудостта му ме превърна в роб.
Бях сам !
Осъден
на пиянство!...