автор: bgcastlover

Дните минаваха сравнително бавно и еднообразно за Ани, когато една сутрин на 30-я ден след злополуката, д-р Боянов влезе в стаята й и след както попита как се чувства днес, каза:
- Ани, имам чудесна новина за теб, която сигурно очакваш да чуеш от доста време. Днес ще тряба да свалим изцяло гипса в който си в момента и да направим снимки за да проверим как върви процеса на задравяване на фрактурата.
След това ако всичко е според моите очаквания ще те гипсираме отново, но по по-различен начин, така че да можеш да стоиш в количката която сме подготвили за теб и много скоро след това ще можеш да се върнеш у дома.
- О д-р Боянов, много съм щастлива да чуя това.
След петнадесет минути Ани беше в гипсовъчната стая. Д-р Боянов използва специален ортопедичен трион за да разреже гипса първо от външната страна по цялата дължина от талията до пръстете на краката и, след това острани гипсовите летви и накрая от вътрешната страна на краката и. След това внимателно повдигна горната половина на гипса и с помощтта на Лора и още една медицинска сестра която се казваше Таня, които повдигнаха Ани успя да издърпа и долната половина на гипса. След това с помощта на хирургически ножици той отстрани и еластичното трико, което покриваше долната половина от тялото на Ани. Тогава Ани погледна надолу и беше ужасена да види колко зле изглеждаше повърхността на нейната кожа. Тя беше груба и напукана, на места с грозни петна, но най-зле изглеждаше нейното ляво бедро. То беше на морави петна, които на места особено в близост до мястото на фрактурата бяха тъмновиолетови.
-О доктор Боянов, моята кожа изглежда ужасно.
- Не се притеснявай Ани. След един месец в гипс това е нормално. Сега Лора ще почисти повърхностния слой от мъртва кожа и ще видиш че всичко не е толкова зле.
След като Лора свърши това използвайки специален спирт и лосион, като особено внимаваше със счупеното ляво бедро на Ани, д-р Боянов постави специална шина около бедрото на Ани, така че да избегне каквато и да е възможност от разместване и я изпрати в отделението по радиология. След 40 минути снимките на Ани бяха готови и докато санитарите върнаха обратно Ани в гипсовъчната стая д-р Боянов влезе със снимките в ръка и каза:
- Ани имам добри новини за теб. Счупените краища на коста започват да се калцират, но за съжаление това не може да стане толкова бързо. Така че ще трябва отново да те поставим в гипс, много подобен на този в който беше до този момент. За сметка на това обаче след това ще можеш да си отидеш в къщи. Както и за разлика от предния път ще
можеш да наблюдаваш целия процес на поставяне на гипса.
При тази новина Ани изпита смесица от чувства. Едновремнно радостна че ще си бъде вкъщи, тя беше донякъде разочарована че отново ще бъде в гипс и то толкова огромен,но и доста заинтригувана,че ще може да наблюдава самото гипсиране.
Докато сестрите нагласяваха краката на Ани в специални стремена над гипсовъчната маса д-р Боянов постави специална опора под гърба и главата на Ани, така че седалищните и части да не опират върху масата и каза:
-Ани след като този път ще бъдеш в гипс не по-малко от 8 седмици, и доста хора ще те видят в гипс, не би ли желала да го направим цветен?
- Цветен? - Ани беше изненадана да чуе това- А в какви цветове може да бъде гипса.
- Най-различни. А ти какъв би желала?
- Може ли да бъде розов?
- Добър избор. Д-р Боянов се обърна към Таня. - Таня подготви ако обичаш розови гипсови бинтове от фиброгипс. След известно време Таня се върна със една количка която беше пълна догоре с изобилие от ватирани бинтове с различна широчина, бинтове които бяха в специална опаковка и рула от еластично трико.
-А сега Ани, да започваме твоето гипсиране- каза д-р Боянов
В позицията която беше макар и доста неудобна Ани можеше да наблюдава всичко.
Отначало д-р Боянов отряза около 70 см от едно широко еластично трико, и като го изпъваше с двете си ръце го постави върху тялото на Ани, като остави горния му край над бюста и а долния достигаше под ханша до горната част на бедрата и. След което внимателно отстрани временната шина върху лявото и бедро. После отряза две други парчета от рулона с по-тясно трико и ги постави върху краката и като започна от средата на прасците а горния край на трикото изтегли чак до върха на бедрата й. Когато той докосваше бедрата й от вътрешната страна за да изглади всички гънки на трикото, Ани почувства неконтролирум прилив на възбуда, която едва успяваше да прикрие.
След това той отряза две парчета от по тясно трико и ги постави върху долната половина на краката на Ани, като остави около 6 см, които да покрият пръстите и. След това използва хирургически ножици и леко изряза краищата на трикото което покриваше вагината на Ани и използва пластир за да залепи тези краища около горната вътрешна част на бедрата и. Докото вършеше това Ани леко потръпваше и дори няколко пъти въздъхна силно. Д-р Боянов разбираше че това и причинява възбуда но каза:
- Ани, разбирам това което ти причинявам, но аз съм лекар. Успокой се, за да мога да оформя основата на гипса по най-добрия начин, така че след това да не ти причинява неудобства.
След като изглади всички гънки на хирургическото трико д-р Боянов взе ватиран бинт и започна да бинтова Ани като започна малко над талията и. В същото време Лора и Таня пориваха с бинт краката и. Този път д-р Боянов използва много повече от ватирания бинт за да покрие с него цялата долна половина от тялото на Ани, като особено внимание обърна глезените, коленете и ханша на Ани да бъдат дебело подплатени.
Ани попита:
- Д-р Боянов, защо използвате толкова дебел слой от този бинт?
-Това е необходимо за да може след това когато положим и самия гипс, той да не оказва прекалено голям натиск върху мускулите на тялото ти, така че да не изпитваш никакви неудобства и да се чувстваш така все едно че си обула някакъв плътен чорапогащник.
Тук вече всички, даже и Ани се засмяха.
Междувременно Таня разопакова първата гипсова ролка и след като я потопи в легенчето с топла вода я подаде на д-р Боянов. Той започна да гипсира Ани, като първо леко сви в коляното левия крак и започвайки от средата на прасеца бързо покриваше с яркорозов гипс нейното счупено бедро. Като стигна почти до горния край на бедрото той взе нова ролка и продължи като обиколи няколко пъти около седалището, ханша и стомаха и, след което отново се върна върху лявото и бедро. При това този път горната част на тялото на Ани не беше хоризонтално спрямо краката а във полуседнала позиция. Д-р Боянов обясни, че това е така за да може Ани да се чувства удобно в количката,която ще ползва.
След това той взе нова по-широка ролка гипсов бинт и като започна от талията на Ани този път започна да я бинтова в посока към дясното и бедро обиколи горната част на бедрото и няколко пъти и продължи надолу докато свърши малко над дясното и коляно.
Докато наблюдаваше как гипса покрива ханша и бедра й, като се втвърдяваше бързо Ани изпитваше неописуемо чувство на възбуда, а сърцето и биеше учестено. След като д-р Боянов оформи отвор на гипса около интимните части на Ани и около седалището и спря за малко като придържаше краката и в правилната позиция за да може гипса да се втвърди достатъчно. После взе от Лора нова ролка и започна да гипсира левия и крак, започвайки от горната част на стъпалото, обиколи глезена като изглаждаше внимателно всички гънки и продължи докато достигне до средата на прасеца, където направи няколко обиколки върху вече положения гипс. След това повтори същата процедура и със десния крак на Ани, като този път продължи към коляното, като преди това го сгъна леко в същата позиция както и левия и крак. След като покри с гипс и коляното и той продължи нагоре докато съедини гипса с този който вече беше върху бедрото и. После взе нова ролка и започвайки от глезена обиколи изцяло крака и до горната част на бедрото като използваше дланите на ръцете за да заглади гипса. После повтори същия процес и със левия и крак. След това той спря за малко за да изчака гипса да се втвърди и попита:
- Е Ани, как се чувстваш в момента?
- Изумително! Като се изключат леките болки в лявото ми бедро, никога не съм си представяла че гипсирането може да бъде толкова възбуждащо.
При което Лора и Таня, медицинските сестри се усмихнаха загадъчно.
- Мога ли да попитам защо се усмихвате? - попита Ани.
Този път Таня отговори:
- Защото и други пациенти, особено млади като теб в повечето случаи казват същото.
Вероятната причина за това е че младите хора по принцип са доста по чувствителни.
Д-р Боянов, който също се усмихваше каза:
-А сега Ани да завършим твоя гипс.
Той взе една дървена летва от масичката до себе си нагласи я между глезените на Ани и бързо я покри с розов гипс, като този път заглаждаше гипса и върху летвата. След това взе още една летва постави я между бедрата на Ани, малко над коленете й, като внимаваше тя да бъде успорена на летвата, която беше между глезените й. После покри с гипс и тази летва и отново го изглади.
После насочи вниманието си към пръстите на левия крак на Ани, обърна обратно върху гипса часта от трикото която стърчеше и покриваше пръстите и. След това като използва гипсова подложка и тясна гипсова ролка оформи края на гипса така че само горната част от пръстите на Ани да бъдат видими а отдолу да бъдат върху гипса, а не да стърчат извън него неестетично. Същото повтори и със десния и крак. Имайки предвид, че това са едни от най-чувствителните точки от тялото на Ани, той се стараеше да не и прчинява прекалено голяма възбуда която тя да не може да сдържа.
Накрая обърна върху гипса който покриваше талията и излишната част от трикото, взе една средно широка ролка от розов гипсов бинт и покри трикото с няколко слоя, като внимателно заглаждаше всеки слой и особено горния ръб на гипса, така че той да получи една леко овална форма а не да бъде като отсечен. След като приключи и с това и остана доволен от резултата д-р Боянов се усмихна и каза:
-Е Ани, това е всичко. Имайки предвид,че ти ще бъдеш в този гипс повече от два месеца и доста хора хора ще те видят в него, този път направихме всичко възможно, така че да не изпитваш притеснение и неудобство от твоето сегашно състояние.
Виждайки завършения вид на гипса Ани не можеше да повярва на очите си. Макар и все още влажен гипсът изглеждаше зашеметяващо. Започвайки малко над талията и,без да бъде прекалено стегнат, той перфектно следваше всички извивки на долната половина на тялото и, подчертавайки съвършенството на техните пропорции. Ако не бяха двете успоредни летви покрити с гипс, които задържаха краката и доста широко разтворени,изглеждаше сякаш Ани е обула дебел розов скиорски клин. Само дето този клин беше твърд като бетон и Ани не можеше да мръдне дори и един единствен мускул от долната
половина на тялото си, освен пръстите на краката си. Но това усещане и беше познато и тя трябваше да се примири с него.
Д-р Боянов каза:
- А сега Ани искам да ти покажа това което ще бъде най-верният ти спътник през следващите 2 месеца и до голяма степен ще ти помогне да преодолееш неудобствата от гипса. - Той кимна към Лора- Лора ако обичаш.
Лора излезе от гипсовъчната стая и след малко се върна като буташе пред себе си еднаинвалидна количка. Тук вече Ани не можа да скрие своята изненада:
- О това за мен ли е? - И друг път се беше случвало Ани да види колички за инвалиди, но тази изглеждаше доста по различно. Първо цялата количка беше тапицирана със светлокафява кожа, която изглеждаше че е доста мека. Освен това седалката и беше доста широка, имаше висока облегалка, която беше наклонена назад а също така и опора за главата. В долната част на количката имаше две опори за краката, които не бяха успоредни а раздалечени, точно на същия ъгъл вкойто бяха гипсирани краката на Ани. Те завършваха с перпендикулярни опори за стъпалата които бяха покрити с набраздена гума. В долния край на опорите за краката имаше и напречна опора широка около 20 см. Страничните опори за ръцете също така бяха доста широки и добре тапицирани. Но най-важното беше че количката не беше механична а електрическа. Ани позна това по панела за управление, който се намираше пред дясната опора за ръцете и акумулатора, който беше разположен отзад.
Д-р Боянов каза:
- Да, това е за теб. Да видим какво мислиш за твооето средство за придвижване през следващите няколко месеца?
- Прилича ми малко на зъболекарски стол но на колела- отговори Ани. При което всички се засмяха.
- Радвам се на твоето чувство за хумор Ани- каза д-р Боянов- Да видим дали можем да те настаним в този… "зъболекарски стол на колела".
Като каза това той сложи ръцете си под мишниците на Ани и с помощта на Лора и Таня, които я държаха при краката,вдигнаха Ани и я поставиха в количката.
- Удобно ли се чувстваш? - попита д-р Боянов
- Да доста удобно. Мисля че само опората за главата трябва да регурира малко напред.
Д-р Боянов мина зад количката и след като свърши това каза:
- А сега Лора ще ти покаже как да си служиш с количката. След което, разбира се след като изчакаме около 6 часа за да може гипса да изсъхне достатъчно, ще можеш да си ходиш у дома. Твоите родители ще те чакат във фоаето. А сега ни извини, но двамата с Таня имаме и други задължения. И не забравяй, че след два месеца ще те очаквам отново тук за да проверим как върви твоето възстановяване.
Като каза това д-р Боянов потупа Ани по ръката и последван от Таня напусна гипсовъчната стая.