автор: papacot

Един вълк (анонимен) живеел добре по баирите.
И раздавал на ближните кърпени вълнени ризи.
Предполагам, до този момент, малко хумор намирате.
Та, попаднал в беда, по-съвременно казано – в криза.

Поувлякъл се в своята горест и нощем провивал сам.
Ни овце, ни приятели нямало вече наблизо.
А луната се хилела с крива усмивка отгоре там…
Осъзнал, че е скочил в капан (по-изтънчено – в криза).

Поживял до мига, в който ловък ловец с бренекето си
по пътеката стръмна с небрежна походка заслизал –
да покаже на всичките горски (и другите) етноси,
че е време за оня свят вече, когато е криза.

Но последвало бързо, светкавично бързо прераждане.
Вярно куче ботушите груби човешки заблизало.
Вече има си име и вързано бди пред гаража ми –
да ми пази колата от кражби по време на криза.