автор: bgcastlover

Точно в този момент вратата на стаята се отвори и в стаята влезе лекаря който се грижеше за нея в спешното отделение. Ани бързо дръпна завивката обратно върху себе си и се опита да се изправи доколкото е възможно, докато лекаря се приближи и застана до леглото и. Всъщност тя осъзна че лекарят ще види нейните интимни части, поради това че нейните крака бяха достатъчно раздалечени от гипса и от гипсовата летва, която беше поставена диагонално между тях. Лекарят протегна своята ръка да се здрависа и се представи:
- Здравей Ани. Аз съм д-р Валери Боянов, лекарят който отговаря за твоето лечение и
който те посрещна когато беше докарана в тази клиника. Сигурно имаш много въпроси
на които ще отговоря по-късно. А сега ме извини, но ще трябва да проверя състоянието
на твоя гипс.
Без да обръща внимание на смущението на Ани, д-р Боянов дръпна завивката и започна да проверява състоянието на нейния гипс. Той пъхна пръстите на ръката си под края на гипса около нейната талия, всъщност за да провери дали гипсът не е прекалено стегнат и след това насочи вниманието си към часта от гипса около нейните интимни части.
Инстинктивно Ани се опита да свие краката си един към друг, но беше разочарована да установи че гипсът не позволява да направи това.
Д-р Боянов беше около 35 годишен и с много приятна външност, но поради някаква странна причина отначало не се понрави на Ани.Докосването на пръстите му до нейната кожа и невъзможноста да мръдне или дори да трепне я докарваше до полуда. Дори това че тя нормално беше извъредно чувствителна и изпитваше гъдел не помагаше в случая. Тя затвори своите очи и се стараеше да контролира дишането си докато лекаря завърши проверката на тази част от гипса. Той продължи да изследва останалата част от гипса без да показва че е забелязал нейното неудобство. Лекарят завърши прегледа с пръстите на левия и крак.Това беше почти в повече от това която тя можеше да понесе. Нейните пръсти винаги са били извъредно чувствителни, от години тя се съпротваваше на мъжете които искаха да масажират нейните стъпала , поради това че това би могло да предизвика сексуална възбуда, която тя не би могла да контролира. Но сега тя нямаше избор и трябваше да допусне този почти непознат лекар да върши това което иска с нейните пръсти. Тя въздишаше когато д-р Боянов започна да пртиска всеки пръст от крака й, проверявайки дали има необходимото кръвообръщение, без изобщо да осъзнава възбудата която и причинява. Тя бързо промени въздишките в кашлица хващайки се за таблата на леглото, докато той завърши прегледа. Лекарят нанесе някякви бележки върху болничния и картон и след това като се облегна на срещуположното легло и каза:
- А сега Ани, преди да отговоря на всички твои въпроси първо искам да ти кажа,че ти се намираш в ортопедичното отделение на една от водещите частни клиники. Вероятно си спомняш, че претърпя автомобилен инцидент в резултат на което фемура - това е медицинското наименование на бедрената кост на левия ти крак е счупен точно на 10 см над коляното. Когато беше докарана тук ние ти поставихме упойка, наместихме счупените краища на костта и те поставихме в гипса, който вече си видяла.
- Разбирам типа на моята фрактура д-р Боянов, но защо гипса е толкова голям и каква е тази летва между краката ми и защо по дяволите трябва да бъде там? - попита Ани леко изнервена.
- Сега ще ти обясня. Вероятно знаеш, че при счупвания е необходимо да се осигури абсолютно обездвижване в мястото на фрактурата, като обездвижването трябва да обхване две съседни стави. Затова гипса стига до талията ти, както и до пръстите на левия ти крак. А тази летва е необходима за да придаде по-голяма стабилност на гипса,така че да бъде изключена каквато и да е възможност за разместване на краищата на счупената кост.
- Но как ще ставам от леглото и как ще ходя при положение че гипса стига дори над талията ми? - продължаваше да пита Ани.
- Страхувам се, че ходеното дори и с помощта на патерици няма да бъде възможно, поне докато си във този гипс. Но след известно време след като фрактурата започне за заздравява и след като те гипсираме по малко по-различен начин, дори ще можеш да си отидеш в къщи. Разбира се, докато се възстановяваш ще трябва да ползваш специална инвалидна количка, каквато ние имаме за случаи както твоя.
Ани беше шокирана от това което чува.
- А колко време ще бъда в гипс?
- Трудно е да се каже предварително. Но мисля не по-малко от четири месеца.
- Четири месеца?! Вие сигурно се шегувате с мен!
- Не, говоря абсолютно сериозно. Виж Ани, счупването на бедрената кост е една много сериозна травма и е необходимо доста време за да заздравее напълно. Впрочем ние можехме да приложим и оперативно лечение, но след като разбрах от твоите родители, че ти работиш и като модел предположих че няма да бъдеш особено очарована да имаш белези от операция върху бедрото си. Затова аз предпочетох да те гипсираме по начина който виждаш. Но ти ще се възстановиш напълно и след шест месеца всичко ще бъде само един неприятен спомен. Така че се успокой и гледай на нещата откъм положителната им страна. А сега те оставам да си почиваш и ако можеш поспи малко.
Като каза това д-р Боянов погали Ани по ръката над китката, обърна се и напуста стаята.
Ани съзнаваше че би трябвало да бъде разтревожена за състоянието в което е, но когато д-р Боянов напусна стаята, чувството на възбуда, от това че тя бе в състояние да издържи прегледа и от новината че скоро ще си бъде вкъщи дори и в специална инвалидна количка, се върна със пълна сила. Особено успокоена се почувства тя от новината че се е разминала с операцията. Затваряйки очите си Ани се отпусна върху възглавницата, и отново почуства възбуда от гипса върху нейното тяло. Тя се концентира вътрешно и започна мислено да изследва своя гипс, представяйки си начина по който той обикаля около нейната талия, здраво притиска нейния ханш и следвайки извивките на задните и части преди да бъде разделен при интимните и части обвива нейните бедра. Тя се опита да помръдне отново своите крака този път заедно, наслаждавайки се на чувството на безпомощност, което изпита когато това не се случи. Тя почуства отново влагата която изпълваше нейната вагина, и се съпротивляваше на изкушението да се докосне, стараейки се да запази наслаждението от това чувство колкото е възможно по-дълго. Продължавайки да разсъждава Ани се почувства почти разочарована че гипсът не покрива изцяло и двата и крака. Стигайки до сърцевината на нещата, тя не хареса липсата на симетрия, която оставяше долната част на десния и крак на показ.Тя с изненада откри, че много повече харесва усещанията от гипса върху нейния напълно гипсиран ляв крак. И особено начина по който гипса задържаше коляното и здраво стегнато, а мускулите на прасеца и напълно обездвижени. Но най-много Ани хареса
усещането,което причинявяше гипса върху нейното стъпало. Здраво обхващайки глезена й от двете страни и задържайки стъпалото й леко изпънато напред, като същевремено гипсът масажираше долната част на стъпалото и, като и причинявяше неописуема възбуда. Помагайки си с десния си крак, Ани се опита да се изтегли към горната част на леглото и се почувства още по-възбудена установявяйки че всички мускули и връзки от долната половина на тялото и са като едно цяло. Същата наслада тя изпита когато се опитваше да стегне мускулите си във гипса или напълно да ги отпусне. Гипсът предотвратявяше каквото и да е движение. Ани се отпусна върху леглото, протегна ръката си и докосвайки грапавата и твърда повърхност на гипса изпита странното задоволство, че гипсът не е изчезнал а е напълно реален. Ани повече не можеше да се контролира. Тя започна да се самозадоволява, като дори няколко пъти достигна до оргазъм. Накрая изморена, тя се отпусна върху възглавницата и заспа доволна, че ще бъде в този гипс за доста дълго време.