автор: angar

Преди дни си уредихме
поетична сбирка.
Мястото на сбора беше
автобусна спирка.

Слизам, чакам, няма никой!
Да не съм самин, че …

Изведнъж от автобуса
гледам - слиза Пинче!

Толкова отдавна да не
бях се виждал с нея!
“На Малвините, в Тайланд ли?”-
питах се къде е?

И така ѝ се зарадвах,
тъй се развълнувах,
че се спуснах, и я грабнах,
и я нацелувах!

И макар да се целувахме
съвсем за кратко,

от целувките на Пинче
още ми е сладко!