***
самотните жени са като жици
пренасят енергията си между бетонни стълбове
със времето увисват под тежестта на
птици
сняг и милости
докато стълбовете гледат лъскаво с олющените
чашки на ръцете си
самотните жени са нещо средно
между почтисъпругата и трета сливица
застанала на пътя на праха
в последно вдишване
поискало да свърши като дъх на дракон
самотните жени ангина
кашлица, продрано гърло
последните за днес цигари
неразбрана книга, бели питиета
с листо от мента
и хапчета срещу мигрена, сешоари,
епилатори, шампоани за изтощена
коса
самотните жени са жертви
на размишленията си или са
вещици или едно такова нещо дето
аха да се превърне в юмрук
по масата скована от затръшната
врата
от дълг, деца, умрели ласки, плач и някаква
убиваща обувка
ако бях жена щях да съм самотна
кучка с нетърпимост
към диреци