Хвана писалка - капна мастило:
черно петно върху бялата риза.
Плесна челото; ядно си каза:
"Боже, пази от мърфизми!"
Мина критикът - сянка брадата;
ризата зърна - плесна челото:
"Туй е изкуство! Злото... Доброто...
Люлката на красотата..."
Ризата дава - цял християнин;
в рамка я слагат ближните братя;
гол си остава - ето обрата:
бъчва му връщат в замяна.
Бъчвата гледа - вмъква се вътре;
пламенно диша винени пари.
Пламък се бавно в поглед разгаря.
Вече е мъдър! Вече е мъдър!
Търси човека, но намирисва -
мазни цинизми в бурето лазят.
Гледа ги умно - ценности пази;
листи събира - творчество иска.
Хваща писалка - няма мастило,
но го обвземат бисерни чувства.
Гледа накриво, мисли насила:
"Боже, пази от изкуство!"