автор: nikoi

До гуша май ти дойдох. Преглътни ме
преди да се удавя във гласа ти,
в съмнението, че си нямам име,
в страха от непорочното зачатие..
В дълбоките очи на тъмнината,
във езерото на свенливостта си.
До сетната си влага съм прелята
в коравите черти на вечерта си.
В солените си страхове се свивам-
кристално бляска жаждата им глуха.
Преглъщай ме, защото си отива
последната надежда от капчука.
Преглъщай ме, дори да съм горчива-
дори и да съм ти съвсем до гуша.
В кръвта ти и в дъха ти се преливам,
преди да си се претворил във суша.