автор: finally_found

Аз молих се,
но моят глас не беше чут.
Аз исках те,
но чух да казват "Той е просто шут"
Аз плачех,
но никой не поглеждаше сълзите.
Аз криех се,
но сам показвах се пред другите.
Аз силен бях,
а пред съдбата толкова безсилен.
Аз смеех се,
дори за себе си бях отегчителен.
АЗ...не,не аз
ти сам намери ме накрая.
Аз ли ? Не
ти своя ореол извая.
Аз и ти,
това е края на мечти несбъднати,
или пък просто са сбъднати молитви.