автор: lips_of_angel

Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици
и няколко щастливи пеперуди,
за да превърна камъка на птица
и после да се чувствам някак нужна.
Не ми достигат неродено братство,
разходка върху другата страна
на опакото, с точки постоянство
и жълтата, изстичаща река.
Не ми достигат няколко минути,
оранжев феникс, топла синева
във мен да се роди едно момиче,
което да танцува със дъжда.
Не ми достигаш ти, като спасение,
горещо капучино, звездопад,
на ръбчето на своите години
да съм. И да се раждам нова пак. . .