автор: danirojari

Както вкъщи Кума Лиса си седяла,
най-внезапно огладняла.
Бързо тя чорапи си обу,
във ботушите нахлу
и потегли из гората,
там да търси си храната.
Гледа - Ежко на кълбо,
свил се под едно дърво.
- Здрасти, Ежко,
мисля да те ям,
че подгонил ме е глад голям.
- Оооо, Лисано, как ще ме ядеш?
Имам аз бодли големи, ще се убодеш.
- Хм! Добре, ще търся друг.
И тръгнала Лисана
към една поляна.
Там под храст от дренки,
Зайо Байо чоплел семки.
- Как си-що си, Зайо, аз не знам,
но да знаеш – ще те ям.
- Добре, Лисано, ама са ми ноктите големи,
имам пух
и съм малко дългоух.
Пък и киселици-ябълки съм ял,
да не те боли боли корем от тях –
за тебе ми е жал!
Продължила си Лисана,
а насреща й – Фазана.
- Ей, Фазан, ела насам!
Гладна съм и ще те ям.
- Ще станеме, Лисано, ний за срам!
Как така гората без фазан?!
Неудобно май й стана на Лисана,
продължи по същата поляна.
Там, накрая, точно до реката,
тя видя Сърната.
- Стой, Сърничке! Ще те ям –
без сол, без хляб,
имам вече страшен глад!
- Не, Лисано, стой си там.
Ще те питат кой сърната е излапал сам! -
каза тъй сърната
и, за безопасност своя,
шмугна се в гората .
Седна там Лисана край реката,
че гладът пребори й краката,
па си каза: „Ще се мре,
няма да напълня туй шкембе!”
Вече беше се отнесла
и си мислеше за плява пресна,
когато се зададе по реката
Кумчо Вълчо – Брата.
- Как си, Лисо? Гледам - май не си добре.
- Гладна съм, братле, и ще се мре!
Нахитря храната във гората.
- Лисо, ти не си ли чула,
че накрая на гората,
точно под скалата,
Меца има ресторант?
Прави тя пирожки,
те приличат на кокошки.
Има и котлети,
големи като самолети.
Има банички с извара,
ако искаш – и попара,
а пък мляко с шоколад...
Лелееее, май и мене ме подгони глад!
Всички вече ходят там,
никога не сядам да се храня сам.
Вчера Ежко си поръча леща,
каза, че била добре на сол пък и гореща.
Зайо хапва си спанак,
аз пък най-обичам козунак.
Привечер настава
страшно-хубава забава.
Щурчо свири на гъдулка,
пее неговата булка.
Баба Костенурка
прави фокуси на хурка.
Има и балет от пеперуди,
целите покрити с изумруди.
Хайде да те водя на обяд,
да забравиш що е мъка, що е глад.
А довечера, накрая на програмата,
може да изпеем нещо двамата.