... тихо се разпиляват косите ти –
в искрящата тишина!
* * *
Оранжев сърп на мъничка Луна
над нас извива своята снага.
Аромат от хиляди цветя
докосва ни със своите крила.
Нежна песен на щурче
се слива с твоето гласче.
Светулки се люлеят в твоите коси -
допълват те звездите във очите.
Неуловимо, времето тече...
И капчиците утринна роса
утоляват жаждата на любовта.
Утрото свенливо ни съглежда,
подава ни ръка от слънчев лъч,
подарява ни деня на любовта!