Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 1
Всичко: 795

Онлайн сега:
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапритеснение
раздел: Разкази
автор: jelyaznovski

Не вървеше дръвчето. Смениха му саксията. Местиха го от прозореца на масата, от масата – на бюфета, насам-натам- дръвчето линее.
Еле, цъфна, едно единствено цветче се задържа, после от цветчето пръкна кръгло лимонче, ситничко като мънисто Обаче окапаха листата. Остана само едно листо. И така всичко се консервира..Едно плодче и едно листо. Ни расте, ни изсъхва.
- Ще го изхвърля! – рече Продан на жена си. – Поне саксията да използваме.
- Абе нека още малко остане…
И Продан скъта лимончето в едно ъгълче на стълбището. Хем да не пречи, хем да не забрави, като изсъхне да прибере саксията.
Обаче какво му стана на дръвчето, от хладината ли, от пресечената светлина на прозорчето ли – взе че тръгна. И не ходом, а в галоп. Листото остана едно- мършаво и клепнало, мънистото обаче започна да расте с часове. След две седмици стана нормален лимон и преви немощното дръвче, върхът му опря саксията. След три седмици Продан скова стълбичка, върза лимончето за нея, защото то хвърли на големина като грейпфрут.
Когато след още месец лимончето порасна като детска глава, върволицата тръгна. Първо дойдоха съседите, цъкаха, бабите се кръстеха, не беше нормално това лимонче. После синовете на Продан започнаха да водят приятели, извървяха се двете компании. Дойде и един колега на големия син, Ангел, агроном бил, много разбирал, бил асистент по субтропично земеделие.
- Не съм виждал такова нещо и на картинка! – каза агрономчето и това му беше консултацията.
Еле в края на пролетта лимончето спря да расте. И започна да жълтее, личеше, че зрее.
Уж идваше краят на приключението, а Продан се притесни.
- И кво ще правим сега? – попита жена си.
- И аз се притеснявам! – каза тя.
- И ти ли за това?
- За кое?
- На кого от синовете да дадем лимончето…
- И аз за това! – изохка жена му.
Така се тюхкаха. На следващия ден лимончето се откъсна само, заподскача по стълбите и се пръсна на площадката.
Голяма радост беше у Проданови.


Публикувано от alfa_c на 16.04.2010 @ 13:07:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jelyaznovski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 02:41:43 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"притеснение" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: притеснение
от anonimapokrifoff на 17.04.2010 @ 00:26:19
(Профил | Изпрати бележка)
За голяма радост си е тази работа! Дано лимончето е оцеляло и дало две плодчета.


Re: притеснение
от mariq-desislava на 16.04.2010 @ 23:33:56
(Профил | Изпрати бележка)
такива текстове пишеш, че хващат човек за гърлото
не се шегувам


Re: притеснение
от shtura_maimunka на 16.04.2010 @ 15:54:01
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Аз затова сея по два.За детето на единия и за детето на другия син.;-)))


Re: притеснение
от joy_angels на 16.04.2010 @ 14:19:07
(Профил | Изпрати бележка)
Стискам ти ръката за този разказ, ДЖ!
Да можехме и ние да узреем като лимоните, а то... само киселеем...


Re: притеснение
от sia на 16.04.2010 @ 13:54:33
(Профил | Изпрати бележка)
Ми как да издържи на това притеснение!...


Re: притеснение
от ASTERI на 17.04.2010 @ 12:38:58
(Профил | Изпрати бележка)
С малко думи, каза много неща, jelyaznovski, и за любовта, и за подходящото място, и за славата, и за подялбите, и за ...края!

Хубаво разказваш!
Прочетох с удоволствие!
ПОЗДРАВИ!


Re: притеснение
от kristi на 17.04.2010 @ 15:02:07
(Профил | Изпрати бележка)
Добре се пръснало лимончето! Само се отгледало, само избягало от притеснените хорица...
То и аз да бях мушната в ъгъла, и аз бих хукнала презглава по стълбите.

Радвам се, че пак те чета и има какво да науча от теб, дяд желяз!

Обичи!