автор: zkuceva

Аз съм Клото,
Лахезис
и Атропос
на любовта си.

Бях там,
когато тя се роди.
Изпих виното,
хляба прибрах за сухари,
а трите златни монети
нося на колие.

И запредох нишката ...
Често намирах вретеното в ъгъла
и се спъвах в разпиляната прежда.

В свитъка вечер надничах
с уморени очи.
Търсех пътя през тръните,
търсех причини
за долетялото щастие,
търсех изход
от лошия жребий ...

Разпилявах се в търсене.
Поболях се.
Напоследък дочувам
странно съскане край ушите си.
Наболява ме покрай плешките.

Не отидох на лекар.
Сама се досетих –
растат ми криле,
а в косите ми –
змии заплитат се.

Аз съм мойрите.
Трите.
Трябва да скрия
/от себе си/
всичките ножици!