Безумно захвърлено време, пречупих себе си, за да се раздам,
на всички, които имаха нужда от хляба ми...а колко малко бе им нужно - нови очи!
Като подадена ръка за прошка - отхапана плът.
Не ми трябва примирението на отчаяния, вкопал себе си до кръста в пръстта.
Господи, ако имаш очи за онези, които те плюха, дай им уста да те целунат!