автор: valiordanov

Само ти ми остана, Надеждо
в тоя свят като смисъл голям.
Кръстопът е пред мен и поглеждам
на къде да поема. Не знам.

Посочи ми посоката вярна.
Помогни ми, сега съм в беда.
Неизвестност ме дебне коварна,
нямам право аз знам - да греша.

Назад не поглеждам защото,
там достойна стои Младостта.
Нови трудности мамят окото,
но коя всъщност да избера?

От дилеми е пълен простора
и Луната смутено мълчи...
Уж е пълно с обичащи хора,
но защо самотата боли?

Пожелай ми :"На слука!", Надеждо.
Почерпи ме и с доза късмет.
Ще вървя без в страни да поглеждам.
Моят смисъл е само напред!