Пак се събуждам
със задръстени чакри ...
Душата
след нощното скитане
отказва
да се напасне с тялото.
Вдишвам.
Броя.
Издишвам.
Зад клепачите изсветлява,
но бавно.
Енергиен тласък –
отварям очи.
Двойна усмивка
и два чифта ръце
ме прегръщат.
Всичко си идва на мястото.