автор: janita

Чувствувам как сърцето мое,
гърдите с удар ще разкъса!
Любовна мъка в мен бушува
и пламък страстен и прочувствен
обгръща ме от вси страни....
Безпомощно се мъча с пръсти
да угася аз тоя огън,
що в моята душа гори!
Далеч си ти сега от мене,
но нашите сърца са слети,
навек в любов сме се обрекли
и тази клетва с кръст вековен
за цял живот е прикрепена...
Ала ти дръзна с подла стъпка
да развенчаеш любовта ни!
Да счупиш кръста хладнокръвно!
С нечисти помисли, да тръгнеш с друга...
А аз как силно, сляпо вярвах
във обичта, в искренността ти
и колко дълго, дълго чаках,
да се завърнеш пак при мене.
Уви!Сега аз зная вече,
че никога не ще се върнеш
и мъката, която пазя
за дълго ще остане в мене...
И ни сълзи ще я измият,
ни спомен ще я заличи.