автор: valiordanov

Камбаната удари тишина.
Мълчание кънтеше из простора.
Разтвори се небесната врата
и глас отгоре бавно заговори:

"Аз този свят създадох за любов
и светлината за добро му дадох,
с дъха си ви направих благослов,
а вие все поглеждате към Ада.

Сина Си пратих да ви поведе,
а вие оковахте Го с пирони,
безмилостни към Моето дете,
неверници във Моите закони..."

Гласът му се превърна в светлина
която се заби във тишината.
Крещящата камбана онемя
от гръм разтърсил яростно земята.

И не сълзи, а тежки буци лед
закапаха студено от небето.
Не беше наранен един човек,
че липсваше Човекът общо взето!