автор: traveller

От дни съм, сестро, мрачна и кахърна
и май на лудост вече ме избива.
Откак разбрах, ме гони да повърна
и тука долу нещо ме присвива.

Недей и ти чак толкоз да се плашиш,
а сядай бърже аз да ти разправя,
дорде козите няма ги от паша,
че сетне тях пък трябва да оправя.

Изгуби ми се оня ден мисирка
и дор я търсих бясна из квартала,
дочух, че скоро нова стихосбирка
една комшийка щяла да издава.

Та вдигнах кръвно сестро и до днеска.
Ей виж ме пак, че цялата съм потна.
Не спря се тая глупости да плеска,
пък дето проста, ми и неграмотна.

И знаеш ме, че съм си гениална,
та нов проект сега осъществявам.
Козите щом изблеят, натурално,
записвам ги и книга ще издавам.