автор: alisa

Няма нищо за разбиране.
Импровизирам ли?

Ако ви разкажа
всички сънища
и на сънищата
всичките кошмари,
значи да се преговарям.
А не искам.
Затова
предпролетно разплисквам
няколко небета,
люшвам облаци.
Пускам корени в земята
и съм дребничка,
и засявам лунички
за слънцето.
Колко му е всъщност
да се съмне,
но след седем дена.
А на седмия
седмото ми чудо ще се сбъдне.
Не успявам
да се справя
с ориентирането.
Но си чакам
на една
небесна спирка...
Няма явно
нищо за разбиране.
Затова така импровизирам.
Само Господ,
осенен от нещо свише,
докато към нас наднича,
пише
на коляно
земни стихове.