автор: iar

В литературните сайтове често думите се употребяват не в буквален, а в преносен смисъл и такива страшни думи като: "нож", "убивам", "коля"... означават нещо съвсем безобидно: "език", "отричам", "забравям"... Или каквото си искате друго. Това е хубавото на поезията. Спокойно, ножът е дървен! Приятно четене!

Две думи като хората не мога да обеля,
макар че ножът ми е остър.
Мога да убия с него цялата поезия,
а ето, че сега стоя пред нея
и две думи като хората не мога да обеля!
Първо вземам малко класика да пробвам.
Отрязвам я от раз.
"Априлските поети" мога да заколя до един.
Ала не искам на умряло куче нож да вадя.
Така е остър моя нож,
че мога с него всекиго да закопая,
а ето, че сега стоя пред нея
и две думи като хората не мога да обеля.
Как мога с моя остър нож
душата на фолклора да извадя,
а две думи да не мога да обеля?
Огромна, сочна ябълка е "О",
друга някаква от Африка е "Б",
направо ме отчайват "И" и "Ч",
а как обелил съм и "АМ"? Не знам.
"Скъпи - казва тя - ти можеш!
Я виж, останаха ти само "т" и "е"..."
И аз, като глупак, обелвам: "ТЕ"!
О, Господи, ти, кайто си направил всичко,
а не обелваш зъб,
защо направил си и мен, поета, дето
две думи като хората не може да обели?!