автор: katbalu

Създадох те човече и те хвърлих
напълно гол на майката земя.
От пазвите си млечни те откъснах,
за да откриеш що е светлина.

Посях те на земята и поливах
с порой, със ураган, със снегове
издигнах лава в пещерите твои
и ти изпратих всички зверове ...

Не те щадих! Но щедро ти дарявах
цветът на слънцето и всичките звезди...
Оставих те за мене да мечтаеш
и да порасваш в моите следи...

Във пещерата ужасен и зъзнещ
от камъка откъсваше парче,
лицето ми извайваше на него
и шепнеше ми свойте страхове!

Бях всичко- бях рожденната утроба
и сетната- разтваряща пръстта...
Обичаше ме! Знаеше, че мога
да ти открия всичко за света!

Мечта за мен и огън ми запали
за името ми пита ветрове
рисува ме, покорно ме помоли
да ти покажа маторно лице...

Показах ти косите си- валеше!
Светкавица във плитка засия...
Лъв кротко в пазвите ми спеше
лицето ми бе първата зора...

Все още продължаваш да ме търсиш...
Аз се разтварям и отново се градя...
Показвам ти безкрайната си същност
различна съм и с много имена...

Великата богиня майка аз съм! Гея!
Аз съм иконата до своя син Христос!
Аз съм разпътната Мария Магдалена...
Вселена съм в която ти си.... гост.