На: Let the sunshine in...
автор: Viktor_BORDJIEV
Преливам чаша вино върху гроба ти –
отиваш си почти задоволен...
Страната ти остана върху глобуса
с едно петно – полепнало по мен.
Но, всъщност е неправилно: “страната ти”.
Че тя не беше твоята страна!
Тъй както бе не-твоя и борбата ти –
и тя не беше твоята борба...
Ти бе страшилище за политиците,
за избирателите... И – за мен!
Макар да ме подминаха ритниците
под кръста... И – отзад!... Но ден след ден
богатството си бързо умножаваше –
за сметка бе на моята страна!
Не ми се свиди... Ала ти решаваше
съдбата ми!... А моята съдба –
е лично моя! И съвсем не ставаше
за проститутка и анален секс!
Но “Парламент – без воля...” – ти я даваше!
Неконституционно!... И – без чест!...
За тази чест, пред твоя труп – не бих говорил...
Но – много мъка струваш... И – пари!
Земята ми, дали ще се разтвори
и – до добрите българи – те приюти?...
Б.Б.
04.04.2010