автор: egoistparty

Homo FABER.
Обичам се , и в същото време ужасно ми е писнало от самия мен .
Не спирам да конструирам себе си .
Пиша за живота си ,и после го живея.Живея го , и после го пиша.Пиша,както говоря,говоря,както пиша.Понякога дори се ревнувам от собствените персонажи ,който сътворявам.Хората около мен казват,че насищам пространството . Умея да слушам.Понякога прекалявам.И в любовите,в писането,в алкохола...
Възприемам се като никой и обратното .
Май ще се оказже,че съм гениален.Вече свикнах с това. Любовта и изкуството е като Lecriture.Най-великия душевен оргазъм.Ерос.
Нещо като литература,без никаква литература вътре.
Винаги съм казвал,че моето призвание е да бъда перач.Перач на човешки души.Роден,да будя хората и да ги напътствам ,да бъдат свободни.Да ги напътствам,защото иначе отново ще заспят.
Омръзна ми се да се раждам в неподходящото време на неподходящото място . точка.