Ти винаги ще си отвъд,
отвъд смирението,
отвъд неясните надежди,
че нещо ще се случи в удивлението.
Отвъд човешкото,
и въпреки това човешко,
ти винаги ще си на моя кръстопът,
дори и никога отново да не ти открия.
Ти винаги ще си отвъд,
там, някъде закотвен,
отвъд самото ми разпятие.
Как блясва само нощ,
като искра от огъня и гасне,
ти мое отвъдно разсъждение,
така непоносимо и неясно,
отвъд живота си ми, несъменно е.