автор: dyx

Веднъж един вътрешен глас ми каза-щастието ти,щастието ти е твоя отговорност.Ти си отговорен за него.Ти си отговорен за всичко,което ти се случва.Обърни се,ми каза гласът,обърни се към себе си и там търси причината за всичко,което ти се случва.Всичко,което идва в твоя свят идва по твоя покана,и по ничия друга.
Щастието ти зависи от това,на какво обръщаш внимание в твоето настояще.Разбери,че ти ковеш съдбата си със всяка своя мисъл,със всяка своя дума,със всяко действие.Не е нужно повече да живееш така.Просто пусни Слънцето в своя живот.Позволи си отново да бъдеш щастлив в безусловната любов.
Лесно ти е да го кажеш,му казвам на гласът,на теб не ти се налага да се бориш с всички тези хора.По някога направо не издържам под този хомот,който ми е надянал живота и всички тия ограничения и стеснения.Как бих могъл да съм щастлив при всички тези условия?
-А гласът пак подхваща-условията нямат значение.Защо трябва да се бориш с хората?Защо просто не ги обикнеш?Защо трябва да виждаш ограничения,виждай изобилие.Защо вървиш срещу живота,върви в хармония с него.
Но как,изглежда ми толкова трудно!?
-Постепенно,ми казва гласът,постепенно.Разбери,че ти си създал всички трудности в живота си с начина,по който си гледал на тях и разбери,че ти си този,който ще ги промени,ПРОМЕНЯЙКИ СЕБЕ СИ.Нима в хората няма нещо добро,което би обикнал?
Да,може би.
-Във всеки има добро.Най-малкото е това,че всеки ти служи за да вникнеш по-добре в себе си .Как би могъл да напредваш напред ако ги нямаше хората.Дрехите по тялото ти,храната на масата ти,всичките удобства…кой ги е създал,чрез кого идват при теб?Чрез хората.Защо да се бориш,като можеш да обичаш?
Да но всички тези заповеди ми дойдоха до гуша-направи това,направи онова.Как да обичаш това?
-Ами ако просто разбереш,че ти си приел тази роля,и ако поискаш да разбереш,че ти си този,който може да я пренапише,може да ти стане по-леко.
Как?
-Ами как искаш да бъде?
Хмм?Искам да съм свободен.Да правя това,което ме вдъхновява.Да се разбираме,да помагам с каквото мога,но защото сам съм решил така.Да се обичаме с хората.Това искам.Просто да имам хармонични взаимоотношения,построени върху истинската любов.
-Ето това е начина.А животът,защо си мислиш,че е ограничаващ?
Ами виж,му казвам на гласа-никога не съм имал достатъчно от това което съм искал.
-Защо си мислиш,че тънеш в ограничения,ме попита отново гласът?
Не знам може би защото така са ми казвали.Баща ми казваше,че парите трябва да се стискат,майка ми все живееше в заеми,и ми казваше,че няма достатъчно…
-Аха,значи някой ти е казал,че няма достатъчно от това,или онова и ти си му повярвал.
Май така излиза.
-А какво ще стане,ако ти кажа,че ама достатъчно пари.Че целия успех е тук.Че изобилието е безкрайно,и че всичкото преуспяване вече тропа на вратата ти.
Ами надеждата ще проблесне в мен.
-Да,и ако продължа да ти говоря.Ако ти кажа,че ти твориш изживяването си,чрез мислите си,и ако продължиш да мислиш по този начин всичко това ще те застигне.
Ами надеждата ми ще прерасне в оптимизъм.
-И ако мислиш за тези неща по този начин през следващите дни и седмици и постепенно започнеш да установяваш,че това се превръща в твоя реалност,в нещо,което изживяваш,какво би направил?
Веднага бих излязъл на покрива и бих започнал да крещя,така,че целия свят да ме чуе.Бих казал-хора това е вярно.Вие създавате преживяването си,чрез вашите мисли за нещата.Бих бил много щастлив и бих потърсил начините да уведомя и други за тази истина.
-Ами животът ти,още ли би бил тежък.Още ли ще се чувстваш под хомота му,или вече разбирайки би започнал да си говориш неща от сорта на:Животът ми помага,животът ме подкрепя;хубаво е да си жив;обичам живота;обичам преживяванията си.
Определено бих започнал да си говоря по-мили неща.
-Ето това е цялата философия.Да започнеш да си говориш по-приятни неща.Да бъдеш по-мил,по любящ със себе си.Да разбираш,че условията са такива,защото ти си избрал да са такива,и да знаеш ,че можеш да създадеш нови,по-приятни,като избираш по-приятни мисли.Така щастието ще започне да се влива от всички посоки в живота ти.Така около врата ти ще стане по-свободно.И така ще можеш един ден да помагаш и други хора да научат за това,което си разбрал тук.
Обещавам ти,му казвам на гласът,че ако тия неща,които ми ги казваш наистина са така ще направя всичко по силите си възможно най-много хора да разберат това.
-А той ми отвръща-не забравяй,че ще те чуят само ако го искат в себе си,и ще те разберат,ако желаят промяната.Но хубавото е,че ако ти желаеш да помогнеш на хората,ще привлечеш към себе си възприемчиви създания.
Т.е. ще наглася условията както ми харесват.
-Да,точно така.Когато произвеждаш хляб,хората ,които го искат сами идват при теб.Нали?Не защото ги караш насила,но защото искат хляб за да могат да се нахранят.Нека така бъде и с тези неща.Упражнявай се,ми каза гласът и замлъкна.
Интересно но след като послушах думите му,някак си сърцето ми стана по-весело от обикновено,и това мое щастие,което толкова много иска изглежда по- реално от всякога.ЩАСТИЕТО МИ Е МОЯ ОТГОВОРНОСТ.ХММ?